Владко Панайотов – „Водородния” професор вече е писател
„Този човек е истинска енциклопедия, гражданин на света, световноизвестен учен…” – така беше определен член-кор. Владко Панайотов от Джордж Кремлис – ръководител на отдел „Кохезионна политика и оценка на въздействието върху околната среда“ в ЕК. Тази оценка дойде импровизирано от сцената на едно необичайно литературно събитие: на 18 юли 2022 г. в Музей-галерия „Анел” в София беше представен сборникът с разкази „Призраците на времето” с автор Владко Панайотов – учен, евродепутат, но и музикант, влюбен в саксофона.
Книгата е издание на „Български писател”, а редактори са Боян Ангелов и Анжела Димчева, която водеше изисканото литературно-музикално събитие, уважено от Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България. Присъстваха също бившите евродепутати Станимир Илчев и Ивайло Калфин, Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България”, дипломатът Христо Георгиев, над 20 писатели и академици от БАН, известни журналисти и спортисти.
Заглавието на луксозното томче с твърди корици донякъде стряска и провокира, в добавка и мистичните графични изображения, дело на Райна Дамяни, подтикват читателя да разтвори с треперещи ръце страниците, но всъщност тук са събрани един човешки, разтърсващи с изненадващи обрати истории – „Жесток свят”, „Изповедта на светицата”, „Да изгориш в жертвения огън”, „Сватбата на прокълнатите”… За да си представим как от учен и евродепутат се появява един писател, трябва не просто да прочетем книгата, а да се вслушаме в оценката на неговите колеги от ЕП.
Илияна Йотова не спести суперлативите си: „В едни славни години ние работихме заедно и прокарвахме пътя на България в ЕС. Бяхме сред първите, избрани в ЕП. В живота има хора, към които орисниците са много благосклонни. Такава орисница е докоснала нашия приятел Владко и му е дала толкова много таланти, вътрешна енергия, амбиция и интереси, събрани в едно, че човек си мисли кога ли му остава време да извърши всичко онова, което е в душата му. Помня с колко дързост и упоритост ние работихме да се чуе българският глас: да се знае, че има една страна, която предлага нови решения и иновации. Винаги настоявахме да бъдат зачетени българските интереси. Когато човек чете книгите на проф. Панайотов, няма как да не види и себе си там – но не като като реално действащ персонаж, а защото в тях има много философия. И всеки един от нас минава като холограмен образ през нея. Авторът ни връща назад във времето, за да оценяваме хора, събития и факти. Изкристализират ценности и разбираме колко са важни неща като приятелство, подадена ръка, сблъсък с човешките емоции – любов, обида, разлъка. Всичко това го има в калейдоскопа на Владко Панайотов. Призраците на времето не са призраци – това сме ние, персонажите в тази книга. Нека музиката и писаното слово никога не те напускат, скъпи проф. Панайотов!”.
Илияна Йотова разказа подробно как Владко Панайотов е купил „Златния” си саксофон и е обявил, че това е „Мерцедесът на саксофоните”.
Мария Габриел – еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта – поздрави колегата си с луксозна кошница с подаръци и официално послание: „Има книги, които те пренасят в друг свят. Има книги, които те изправят пред суровата действителност. Книгата на Владко Панайотов е поглед към времето, в което живеем, но наситен с най-доброто, което би могло да даде бъдещето, а именно – човечност, добронамереност, трезва оценка за изминатия път и непоколебима вяра в необхватната орбита на човешката мисъл и въображение. Времето, в което с проф. Панайотов бяхме колеги в ЕП, свързвам със стремежа му за постоянен диалог с хората, понякога с диаметрално противоположни позиции, и непоколебимата му вяра в научния прогрес. Той бе първият човек, говорил ми за бъдещето на водорода. Повече от 10 години по-късно това, което бе свързано с мечти, се превръща в реалност. Отличието „Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013” остава в сила и днес… Несъмнени са неговите качества на учен и политик. Искам да отбележа тук и светлината, която носи като човек на изкуството. Той е евродепутатът, който взриви от аплодисменти Европарламента през 2012 г. с виртуозното си изпълнение на саксофон заедно с музикантите на Салваторе Адамо. „Музиката започва там, където свършват думите” е казал великият Гьоте. Благодаря Ви, проф. Панайотов, че ни давате възможност да усетим с книгата Ви силата на думите и неизказаното от тях…”.
„Тази книга послужи като повод да ви събера, да ви кажа колко ви обичам и да ви благодаря!” – каза Владко Панайотов. Очаровен, вдъхновен, той призна, че Илияна Йотова е била звездата на ЕП и нейният принос за просперитета на България е огромен. В типичния си, неегоистичен стил писателят говори повече за колегите си, отколкото за себе си.
Ето че и всепризнатият оратор Станимир Илчев се намеси: „Удивителна е неговата разностранност на интересите, необичайна е неговата ерудираност, в света на словото той се справя чудесно и ни предлага книга-калейдоскоп”.
В представянето взе участие и председателят на писателския съюз Боян Ангелов, който разказа, че приемането на Владко Панайотов в СБП е станало с препоръката на акад. Антон Дончев. За да се потопи публиката в сюжетите, поетесата Виктория Катранова прочете разказа „Малка визова история”.
В кратък анализ Анжела Димчева очерта акцентите в книгата: „Авторът ни въвежда в историите непреднамерено, той разказва от първо лице, а читателят има усещането, че всичко се развива пред очите му, защото умението да превръщаш личното преживяване в художествен факт тук е очевидно. Често конструкцията на текста е вътрешен монолог, в който внезапно се включват други персонажи, примесват се сънища, видения и внезапни признания, цяла една галерия от лица прехвърча през годините, сезоните, стъпалата на времето и цветовете на желанията. Разказите повдигат завесата на сложни социално-икономически и етико-естетически дилеми, неразрешени в България през последните 60 години: излъганите надежди в личен и обществен план, сриването на един ефимерен строй и нахлуването на един още по-илюзорен, грабителски обществен ред, краха на ценностите, възхода и падението на малкия човек, притиснат от съдбата. „Призраците на времето” е книга, която идва да ни припомни, че колелото на съдбата се върти безмилостно, че всяка житейска награда е квазиуспех, а човекът е пилигрим в пустинята на безверието. Няма топос, който да го приюти и да го възнагради за усилията му, единственият пристан е безрезервната любов, доверието и добротата”.
Започнахме с думи на Джордж Кремлис, ще завършим и с неговото обобщение: „Владко представяше България, но и Европа по света. Той се посвети на водородната кауза, осъзнавайки, че това е бъдещето. Той беше визионер, виждаше нещата не само в научна, но и в политическа перспектива. Много дни сме посветили да говорим за музиката на 60-70-80 години”.
Музикалният талант на писателя беше защитен в продължение на час и половина, когато „Владко Панайотов бенд” вдигна публиката на крака. Основна роля в оркестъра беше поверена на Златния саксофон в ръцете на Владко, а залата на Музей-галерия „Анел” танцуваше с “We are the World”, “Let’s Twist Again”, “Always in my mind”, “On the Road”, „Очи черные”, “Love me Tender”, „Моя страна, моя България” и др. Беше отбелязана паметта на Тончо Русев с три негови песни: „Една мечта” (написана специално за Владко Панайотов и изпълнена за първи път), „Телефонна любов” и „Огън от любов”. Сред публиката бяха дъщерята и внучката на Тончо Русев.
