От лявно на дясно: Митко Новков, Доц. д-р Йордан Ефтимов, Владимир Пауновски, Марин Георгиев, доц. д-р Румяна Христиди, проф. Илия Тодев и д-р Тошо Дончев
На 22 март се състоя Кръгла маса на тема „На какво ни учи историята“ в Български културен институт. Повод за събитието беше 75 –та годишнина от спасяването на българските евреи и почитане паметта на депортираните евреи от Тракия и Македония, както и новото издание на книгата на Тошо Дончев „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста“.
Спасяването на живота на евреите с българско гражданство и възстановяването на техните
права след 1944 година е от историческо значение. Това заяви в приведствено слово посланикът на Унгария у нас Текла Харангозо. „Това, което България прави за евреите си се историческо доказателство, даващо пример и сила, а именно, че злото може да бъде спряно“, заяви Н. Пр. Харангозо.
Историкът Доц. Д-р Румяна Христиди обърна внимание на три фактора, свързани със спасението на българските еврей. На първо място: „За първи път в бъгарската история имаме обединение на хора от целия политически спектър в една кауза“. Вторият фактор е свързан с това, че българските евреи сами спомагат за своето спасение. „Не е без значение фактът, че ако се върнем назад в историята, евреите са изключително лоялни на държавата, защото толерантността не може да е едностранна. Така че бъдейки лоялни граждани, те създават положително отношение на обществото към тях, което е много важен фактор за тяхното спасение“.
Третият фактор е свързан с това, че българските евреи живеят три години в условия на тежко антисемитско законодателство, на държава съюзник на Германия, с подписана спогодба за депортация, и въпреки това за тези три години, никой от тях не загубва живота си като евреин. „Това можеше да се случи благодарение само и единствено на мнозинството от българския народ“, заяви доц. Христиди. Делничните добродетели, както е кръстена книгата на Тошо Дончев, не са индивидуален акт, а се оказват наистина спасителни в такива моменти, коментира още историкът.
Проф. Илия Тодев обърна внимание върху отговорността за спасяването и неспасяването: “Напоследък повече се говори за неспасяването на българските евреи. Чия е заслугата за това спасяване? Разбира се най-вече на Българската православна църква, на българския политически елит, но най-вече на цар Борис III. Затова когато говорим за спасяването на евреите трябва да отбележим, че това е актив на Царя. Когато говорим за неспасениете евреи, отново трябва да отбележим, че до някаква степен това се дължи на Царя“.
Делничните добродетели
Доц. Д-р Йордан Ефтимов коментира автора на книгата като сподели, че текстовете на д-р Тошо Дончев се свързват с едно ясно, подредено, хармонизирано изразяване. „Това обаче не пречи на автора да вмъква в своите текстове провокативни нотки, които могат и да бъдат пропуснати, ако не четем внимателно текстовете му. В голямоте есе за делничните добродетели има много места, в които той предлага да преобърнем представата за нещо.
Тошо Дончев представя един от немалко текстове, посветени на българската реакция на събитията около българските еврей. Това, което го прави специфичен според доц. д-р Ефтимов е до каква степен авторът обвързва поведението на българското общество, правителство и църква спрямо евреите с някаква народопсихология и общетсвените, държавнически и църковни традиции.
Доц. Д-р Ефтимов подчерта и анализа, който д-р Дончев прави в есето си, относно българското общество и защо според него то е по-толерантно. „Най- общо казано, проф. Дончев говори за това, че поради ликвидирането на българската аристокрация преди векове, в българското общество се създава един голям плюс и той е, че обществото е по-изравнено“.
Д-р Дончев сподели в свое изявление, че най- славният момент от българската история на XX е спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това събитие според автора на „Делнични добродетели“ доказва, че и малките нации имат сили да се противопоставят на една световна военна сила и на нейната антихуманна идеология. „Счетох за свой морален дълг да запозная унгарската публика с този изключителен и обществен факт и с личната си специфична гледна точка, да представя по- ясно тогавашната безпримерна постъпка на българската нация“.
