Творческа вечер на Румяна Захариева организират Съюзът на българските писатели и Гьоте институт България

Гьоте институт България, Съюзът на българските писатели и издателствата от Германия Anthea, BoD и Größenwahn канят почитателите на българската литература и на немската култура на литературна вечер в библиотеката на Гьоте институт България, посветена на творчески портрет на Румяна Захариева – поетеса, белетристка и преводачка.

 

През 2021 г. Румяна Захариева преведе и съдейства за издаването на четири книги на български автори в Германия. Това са: Антология Bulgariens Herz // „Сърцето на България“ (31 млади български поети, Größenwahn, Франкфурт на Майн), стихосбирката на Димитър Христов Klagelieder und Trinksprüche // „Тъги и наздравици“ (BoD, Бон), сборникът с поезия, афоризми и фрагменти на Анжела Димчева Nadelstiche im Traum // „Игли в съня“ (билингва, Anthea Verlag, Берлин), сборникът с новели на Златимир Коларов Mitternachtsetüden // „Среднощни етюди“ (Anthea Verlag, Берлин).

 

Румяна Захариева ще бъде представена като автор с нейните книги, издадени през последните години в България и Германия, както и с цялостната ѝ мисия на творец и популяризатор на българската литература пред немската публика.

В събитието ще вземат участие: Анжела Димчева, Златимир Коларов и Димитър Христов

с кратък рецитал на български език.

Ще присъстват млади автори, участници в антологията „Сърцето на България“.

Симултанен превод: Красимира Александрова.

 

Вход: свободен

Заповядайте на 14 март 2023 г. от 18.00 ч.

Библиотеката на „Гьоте институт България“, ул. „Будапеща“ 1

 

Румяна Захариева

Биография

Румяна Захариева (1950) е родена в Балчик. Завършва Английска езикова гимназия в Русе, славистика и английска филология в Бон. От 1970 г. живее в Германия. Немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR, на НR, DLF и ORF. През 1978 г. е публикувана първата ѝ стихосбирка на немски под заглавие Geschlossene Kurve – „Крива затворена“, която излиза и на български в „Народна младеж“ (1985). В Германия пише и публикува главно проза. Първият ѝ роман EINES TAGES JETZT… („ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ СЕГА или защо Елизабет Шлаифенбаум промени живота си“) излиза през 1987 г. През 1990 г. е последван от романа на българското ѝ детство 7 Kilo Zeit – „7 кг време“, който излезе през 2018 г. в изд. „Хермес“ под заглавие „Ръкавици за студената война“. Текстът не е превод от немски, а е пресъздаден от авторката направо на български език. През 1979 г. Захариева е удостоена с Наградата на Северен Рейн-Вестфалия за млади немскоезични писатели и през 1998 г. – с наградата на литературното обединение Die LESE в гр. Бон. Тя е първият чужденец-писател, пишещ на нематерния си немски език, удостоен с тези награди. Автор е и на няколко радиопиеси. Член е на немския П.Е.Н.-център и на Съюза на германските писатели от 1987 г. Член на Съюза на българските писатели (от 2018 г.)

За 40-годишната си преводаческа дейност е пресъздала на немски творби от над 50 автори, като е превела и осигурила издаването на книги на: Блага Димитрова, Радой Ралин, Константин Павлов, Ивайло Петров, Любомир Левчев (през 80-те и 90-те години). След 2000 година превежда стихове на Николай Кънчев, Румен Леонидов, Мирела Иванова, Димитър Христов, проза от Николай Табаков (романът „Да“ излиза през 2012 г.), проза от Владимир Зарев и още десетки други автори. В началото на  2021 г. в Бон излиза от печат стихосбирката на Димитър Христов в превод от български на немски Klagelieder und Trinksprüche („Тъги и наздравици“), издателство BoD, Бон. Следват: две книги с твърди корици на издателство Anthea Verlag – Berlin: Златимир КоларовMitternachtsetüden // „Среднощни етюди“ (2021), Анжела ДимчеваNadelstiche im Traum // „Игли в съня“ (2021); една книга с твърди корици на издателство Größenwahn Verlag – Frankfurt am Main: Антология Bulgariens Herz // „Сърцето на България“ (31 млади български поети, 2021). Над тези преводи Румяна Захариева работи от 2018 до 2020 г., като печели конкурс за финансиране на изданието. Антологията съдържа стихове на следните млади поети, някои от които вече са известни имена: Александра  Евтимова, Алексадър Христов, Анна Лазарова, Анна Чонгарска, Антина Златкова, Галина Златева, Даниел Тунев, Дарина Шнайдер, Денис Нуф, Динко Динков, Георги Гаврилов, Елена Денева, Иван Брегов, Иван С. Вълев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Камелия Спасова, Кирил Г. Палачоров, Красимир Нейков, Лиляна Р. Петрова, Мария Калинова, Мирослав Христов, Невена Борисова, Росен Карамфилов, Росен Кукушев, Светла Чапкънова, Стефан Иванов, Стефан Радев, Христо Мухтанов, Яна Вълчева, Яница Радева.