Днешната дата 21 март отбелязва международния ден на кукления театър. Ако сте оставили куклите в детството си, то дано сега си припомните магията на куклите – умалените образи на самите нас. Изкуството на кукловодството е едно от най – трудните неща, макар да изглежда измамно лесно като детска игра.
Как смята Учебният куклен театър (УКТ) към НАТФИЗ да отбележи празника? Като прави, това, което обича!
На 21 март абсолвентите на проф. Румен Рачев, специалност „Актьорство за куклен театър“, ще представят дипломния си спектакъл „Кино-театър „Българан“ на Международния студентски фестивал FIST в Белград, Сърбия. ,,Смятам, че няма по-добър начин да отбележим празника от този, по който нашите възпитаници ще го направят”, заяви Директорът на УКТ Валентина Германова за Sofiapress.
Специалността „Актьорско майсторство за куклен театър” в НАТФИЗ е основана през 1962 г. от проф. Николина Георгиева и проф. Атанас Илков. Вече 52 год. УКТ продължава да възпитава талантливи бъдещи кукловоди, които чрез своето изкуство съхраняват чистият и наивен дух, присъщ на децата. Пред Sofiapress застана Светлина Станчева, студентка трети курс, която изучава актьорско майсторство за куклен театър.
Куклите я намират, а и тя намира себе си в тях в точен момент, в дванадесети клас. По-рано Све, както се нарича, е част от трупа за драматичен театър. Ръководител е директорът на Държавен куклен театър-Търговище Ивайло Марков. ,,Последната година ни показа какво е кукленият театър, поставихме постановка и се получи много успешна. Представяхме я по детски градини и други градове”, разказва Све.
,,Най-напред ме привлече контактът с децата и това как те проявяват интерес към куклата, а после и към актьора зад нея. Кандидатствах на първо желание с куклен театър, защото почуствах, че това е моето нещо,” допълва още тя.
Светлина коментира, че някои хора наистина не приемат достатъчно сериозно кукловодството, въпреки че по сложност, не отстъпва на драматичния театър. В класа на студентката от 25 души остават 14. ,,Много часове се отделят на техническа работа – да отделиш време на куклата да оживее. Да стане част от тялото ти и всяка твоя реакция да бъде реакция на куклата. Куклата трябва да диша с актьора.” Това усвояване на техническите умения за боравене с различни системи кукли (явайки, марионетки, петрушки, кукли-маски, маняйки) изисква големи дози търпение и отдаденост. Заради това и редица студенти се отказват.
На въпроса, дали има реализация подобна специалност, Све отговори: ,,Актьорското майсторство в кукления театър отключва въображението и можеш да го приложиш във всяка друга сфера, така, че да си интересен и запомнящ се”.
Вярно е, че по – голямата публика на куклените театри са малчуганите. Но това не го прави неприложим за възрастни. Всъщност има куклен театър за възрастни, където се правят драматични постановки с куклени похвати като светлосенки, ултравиолетово осветление и разбира се кукли. ,,Има голяма наивност в нещата”, размишлява Светлина. Наивност като синоним на чистота, невинност и простота. Все качества, които сякаш с годините все по-трудно откриваме в себе си и околните. Но сме имали като деца. В този смисъл работата с кукли на актьорите от УКТ в НАТФИЗ им позволява да запазят детския и непринуден дух. Да бъдат винаги творчески настроени към света, а не потънали в сивото ежедневие на възрастните.
Кукленият театър засяга теми достъпни за децата с по-просто и ясно послание. Така например предстои да се случи в постановката “Бяла приказка” на Валери Петров, която студентите подготвят. ,,Много често децата асоциират себе си със самата кукла и съпреживяват с нея. Поставят се заедно с куклата в проблема на дадената пиеса и това оставя трайна следа в тях”, сподели Све за магията на куклите и тяхното влияние върху децата.
Автор: Мариела Петкова
