Бикът от Фарнезе е една от най-забележителните класически скулптури. Представлява огромна скулптурна композиция, изработена от бял мрамор, изобразяваща кулминационен момент от Старогръцки мит. Сега Бикът от Фарнезе е основна атракция в Националния Археологически музей в Неапол.
Статуята e намерена на части през 16-ти век. Най-забележителното за скулптурната композиция е не само размерът (висока около 4 метра и основа с диаметър 3 метра), но и фактът, че е изработена от едно единствно парче мрамор. Тази “планина от мрамор” изобразява митът за Антиопа. Това е често изобразявана митологична сцена, която може да бъде открита и върху монети и мозайки.
Митът накратко
Антиопа била прелъстена от гръмовержеца Завс, който ѝ се явил в облик на сатир. Уплашила се младата жена и избягала при цар Епопей. Антопа била прелъстена и от него. По пътя си обратно към дома родила двама сина – Амфион – син на Зевс, и Зет – син на Епопей. Наложило се да изостави и двамата си сина, защото прикривала греховете си от баща си. Оставила ги на едно поле, с надеждата, че Зевс няма да ги изостави. Така и станало. Богът изпратил пастири, които се грижили за Амфион и Зет като за свои деца. По-късно преследвана от жестоката царица Дирка, Антиопа случайно се озовала в дома на синовете си. Те вече били пораснали – единият силен и смел войн, а другият талантив музикант. Когато Антиопа заживяла при пастирите, истината – че е майка на Зет и Амфион останала забулена. Царица Дирка успяла да намери издирваната и поради своята жестокост искала да я накаже тежко. Дирка, с хитрост успяла да убеди собствените ѝ синове да извършат наказанието – да завържат Антопа на гърба на разярен бик. Когато пастирът видял какво нещастие е напът да се случи, той разкрил истинската самоличност на майката. Амфион и Зет били ужасени от деянието, което за малко да извършат, под влияние на Дирка. Те решили да накажат злата царица с това, което тя сама била измислила – привързали я за рогата на разярен бик. Този момент от мита изобразява и величествената скулптура “Бикът от Франзе”. Митът е вдъхновение и за редица други художествени произведения, като например картината „Юпитер и Антиопа“на Антонис ван Дайк.
Композиция
В центъра на скулптурната композиция е огромен бик, хванат за рогата от единия от братята, докато другият завързва с въже главата на животното. Пред предните крака на бика е Дирка, която се моли за живота си. Отстрани има две по-малки статуи – на пастира и неговото куче, които наблюдават сцената. Зад бика гордо стои Антиопа, която държи копие.
Преоткриване и реконструкция
Бикът от Фарнесе (италиански: Toro Farnese ) е открит през 1546 г. по време на разкопки в салон на Римските бани в Каракала, поръчани от папа Павел III с надеждата да открие древни скулптури, за да украси семейния си дворец – Палацо Фарнезе, в Рим. Тази скулптура е датирана от периода на Династията на Северите (96 – 235 сл. н. е .).
Бикът от Франзе всъщност е огромно копие на Древногръцка склуптура. Когато склупрураната композиция е копирана, са допълнени нови елементи. В основата са включени и образи на други живони, които не са част от оригиналната композиция.
Бикът от Фарнесе е най-голямата склуптура от Античността откривана до днес.
Още от 1826 година, заедно с другите антики, е част от колекцията на Аехелогическия музей в Неапол, въпреки че напоследък Бикът бива изложен и в Музей Каподимонте (на другия край на града). За разлика от Херкулес от Фарнезе и Латинският Херколес, които са от същите разкопки, и местоположението им е документирано, единственото споменаване на Бикът от Фарнезе е от 1595 година – препис от Етиен дьо Пейрак на надпис от Римските бани. Там се казва: “По времето на Павел III са открити много фрагменти от статуи и животни, като всички са били част от една склуптура през Античността… и кардинал Фарнезе сега е разположил тази статуя в двореца си. ”
Репродукциите на Бикът от Франзе са едни от най-търсените и скъпо продавани статуи. В една от най-големите аукционни къщи в Света – Sotheby’s бронзови репродукции вървят от 8 до 80 хиляди евро.
