Материала разработиха Мария Атанасова и Мариела Петкова
На фона на всичките тези тостове с шампанско и бяло вино, които са обичайни в арт средите, нека излеем и малко ликьор за трудностите, пред които са изправени галериите в България. Иначе казано – да излеем истината за това. В последните няколко години пазарът на изкуството в страната загубва своята динамика.
Какви са главните причини? Отговори на този въпрос sofiapress потърси от собственици и управители на галерии с дългогодишен опит в бранша. Също и от експерти по темата, които дадоха предложения за справяне с проблемите.
ПРОБЛЕМ 1: По-ниската цена в ателието на артиста
Голям проблем е когато артистът продава своите произведения на по-ниска цена от обявената в галерията, след като вече е ползвал нейните услугите. Ако погледнем само от гледна точка на артиста- той създава чудесно произведение, което някой (купувача) е пожелал да притежава. Но много често творецът бива забелязан именно в галерията, която влага време, ресурси и т.н. в това да представи художника (особено, ако той е прохождащ) и да подготви изложбено пространство, посещавано от постоянен поток на потенциални купувачи. За купувачите най-логично е да купят от ателието на художника, щом цената там е по-ниска. Но е редно да се дава процент на галерията за това, което тя влага в своите артисти. Тук е важно да се уточни, че галерията не оскъпява цената на картината допълнително.
Връщайки се назад във времето, Десислава Монева, собственик на One Gallery споделя: ,,Имала съм цели изложби продадени зад гърба си. Аз правя изложба на художника Х, идват клиенти, забелязват го, благодарение на галерията и след това купуват картините от ателието му. Съответно художникът веднага намалява цените. Художниците трябва да разберат, че това действа против тях. Ако цената е една в галерията, такава трябва да е и в ателието на художника.”
Предложение за решение: Да надникнем в отношенията между артисти и галеристи. Често едните мислят, че другите ги ограбват и обратно. Настъпват сръдни за проценти. Трябва да се регулират отношенията между артист и галерист, най-вече като се разчита на чувството за лоялност един към друг. Според експерти художниците не осъзнават, че трябва да продават на една и съща цена от ателието и от галерията.
ПРОБЛЕМ 2: Пазарът на изкуство в България губи своята динамика
В световен мащаб процентът на отворили галерии е намалял драстично през последното десетилетие, сочи доклад на UBS и Art Basel, Тhe Art Market 2018. През 2017 година статистиката показа, че на една отворена галерия се затварят пет. В България галериите като физическо пространство (без виртуалните) също оцеляват трудно и се задържат дълго на пазара. Само в столицата има около 100 галерии. Според Десислава Монева една от причината е, че липсват качествени помещения с фокус. ,,Те (галериите) се люшкат, опитват се да покажат всичко и в крайна сметка фалират, затварят.”
Предложение за решение: Всяка галерия трябва да насочи своя поглед към дадена ниша в изкуството, да се специализира именно там. Например, ако в една се продават картини от съвременни автори, в друга фотографии, в трета предимно класици. Това ще има благоприятно последствие и върху публиката- тя ще се профилира също спрямо интереса си. Този принцип за поставяне на конкретен фокус важи пълна сила във всички сфери на бизнеса. А за тези, които желаят да навлязат в бизнеса с изкуство е важно да имат подсигурена мрежа от контакти на потенциални купувачи и художници. Ако те доведат още контакти, значи действате правилно. ,,Галерията съществува от симбиозата на добрия подбор на автори и клиенти. Но не мога да кажа, кое е по-важното”, споделя Марина Терзиева, собственик и галерист на галерия ,,Валер”.
ПРОБЛЕМ 3: Повече предлагане отколкото търсене
Какво създава един пазар? Търсене и предлагане. Тук има и търсене и предлагане на културни продукти, но няма баланс между търсене и предлагане. Хората, които търсят да купят изкуство са много по-малко от тези, които предлагат. ,,Трудно е да убедиш някого, че има нужда от културния продукт, хората се нуждаят от елементарни потребности като храна и т.н. От изкуство – чак когато задоволят останалите!”, заявява г-жа Монева.
Предложение за решение: България има достатъчно капитал, който може да съживи пазара на изкуството и не само. Редица успешни компании, които имат излишество от финанси, не знаят в какво да вложат парите си, след като се преситят на скъпи коли и часовници. Нямат примери. В другите страни потомствено богатите чувстват потребност да подпомагат културни и социални проекти. Те се превръщат в меценати.
Тук , нашите новобогаташи не знаят какво да правят с парите си. Ако се създадат условия, ако те бъдат информирани, че финансирайки който и да е сектор в изкуството, могат да бъдат данъчно облекчени, това би ги стимулирало да инвестират в културни продукти- нещо, което се прилага като политика успешно на Запад.
По света има примери между 10-20%, дори 30% данъчни облекчения за меценати.
,,За България между 5 и 10 % е достатъчно”, смята Деси Монева.
ПРОБЛЕМ 4: Липса на прозрачност във финансовите отношения между купувач и галерист
Цената на една картина или скулптура се определя много трудно, често субективно. Не можем да претеглим на килограм, както се прави в супермаркета. От значение са материалите, изработката, времето и идеята, вложени в творбата. Но все пак като всичко друго на пазара-произведенията на изкуството са стока. Как клиентът може да е сигурен, че инвестира парите си в нещо стойностно и, че сумата, която плаща е основателна? Не веднъж възникват ситуации, в които купувачите се чувстват ,,изиграни” и отказват да платят твърде висока цена за дадено произведение. Как може да се избегнат?
Предложение за решение: Проблемът с несигурността на клиента в какво влага финанси може да бъде донякъде решен чрез публични регистри като в АртНет ( Фирмата е създадена през 1989 г. от френския колекционер Пиер Сернет. Той разработва софтуер за база данни, който позволява изображения на произведения на изкуството да бъдат свързани с пазарните цени.). Чрез базата данни, можеш да направиш сравнителен анализ на дадено произведение, и да прецениш дали е на реална цена. Проверява се за колко подобна творба е била продадена последно. Ако разликата не е много голяма, значи цената е реална. Но ако сумата надскача например двойно, става дума за спекулация. В България няма подобни публични регистри, може би е време да се направят.
ПРОБЛЕМ 5: Клиентите не познават историята на творбата
Много често хора искат да продадат картина в галерията. От къде е картината? От баба, подарък… не стават за отговор. В България често няма история на картината-сертификати, които обозначават от къде е закупена картината, кога, с какви средства е изработена, автор, техника, сума и т.н. Това води до други последици като следния казус: Жена купува картина от уличните сергии (на цена дори по-висока, от тази в галерия). Картината е още влажна от боите, размазва се и тя не може да я върне, защото няма документ, който да носи отговорността за покупката. Такъв сертификат са длъжни да издават всички галерии.
Предложение за решение: Ако клиентите изискват сертификати и пазят тези документи, това също би послужило за определяне на цената на произведението в бъдеще. Също са документи, които свидетелстват
за качеството на творбата. ,,За мен важен е въпросът дали можем да възпитаме клиентът да търси определено качество.”, споделя Марина Терзиева. Дали заради народопсихологията или дългогодишната криза, българите се вторачват в цената, а не в качеството. Според експертите и горепосочения действителен пример, вторачването в цената и опитът да минем ,,тънко”, водят до обратното. Казано на жаргон- ,,увътряме” се с повече пари за по-евтин продукт с по-ниско качество.
ПРОБЛЕМ 6: ,,Купете изкуство онлайн!”
,,Много собственици на галерии питат защо трябва да се ангажират с пространството, когато наемът е 
толкова висок и хората лесно могат да ви намерят онлайн”, казва Карло Маккормик, художествен критик и куратор. Появата на виртуални галерии нараства и в България. Покупките онлайн често крият рискове, особено когато говорим за шестцифрени суми. И все пак онлайн галериите достигат много бързо до своите потребители, така че са силна страна в пазара на изкуства.
Предложение за решение: Десислава Монева стартира в бизнеса на изкуството с онлайн галерия, но днес твърди ,,по-добре да си галерист с помещение, отколкото дилър без такова.” Когато инвестираш значителна част от богатството си, искаш сигурност. Тя се придобива по-лесно, когато виждаш картината, познаваш галерията и нейното реноме. Според галеристите по-лесно се убеждава на живо, очи в очи. Но пък не можем да отречем предимствата на онлайн галериите, особено когато представят утвърдени автори. Според г-жа Терзиева онлайн галериите не са конкуренция на физическите, те също крият своите рискове. Може да се работи съвместно с тях и дори са много по-уместни за малките градчета където местните автори искат да изложат работата си.
Обобщение: Това са малка част от трудностите, с които се сблъскват галеристи, художници и клиенти в света на изкуството. Добре е и за прохождащите в арт средите да са наясно какво ги очаква. Но нека не забравяме, че бизнесът с изкуство е като самото изкуство-призвание. За да бъдеш добър, трябва да имаш нужните знания и да ги обогатяваш непрекъснато. Иначе да търгуваш с творби на изкуството би било самодейно.
Материала разработиха Мария Атанасова и Мариела Петкова.
4.5