Колекцията от порцелан и фаянс на русенския музей съдържа над 200 образци от средата на XIX в. до втората половина на XX в.

Експонатите са публикувани в книгата на Анна Збросская – Люнгснес „Контрасти-хуморът и сатирата в порцелановата пластика“

Експонати на русенския музей разказват историята на проникването на порцелана в България. Те са публикувани в книгата на Анна Збросская – Люнгснес „Контрасти-хуморът и сатирата в порцелановата пластика“. Каляска с кон и кочияш от майсенски порцелан, сервиз за хранене със супник от края на XIX в. и порцеланов комплект за подправки от първата половина на XX в. от русенския музей се нареждат до вещи, притежание на световни музеи и галерии като Музея на изкуството Метрополитен в Ню Йорк, Националния музей на Щутгарт, Музея на порцелана във Флоренция, Националния музей на Бавария, Музея на декоративните изкуства в Берлин, Музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, Гардинер Музеум, Канада, Аукционна къща „Доротеум“ във Виена и др. Изданието съдържа 72 илюстрации на порцеланови фигури, производство на 10 фабрики от 18 век, някои от които функционират и днес – Maissen (1710), Vincennes/Sevres (1745), Nymphenburg (1747), Ludwigsburg (1758), Volkstedt/Rudolstadt (1760). Книгата разказва историите по създаването и предлагането на показаните скулптури по развлекателен и достъпен за масовия читател начин, с множество символика и любопитни факти.

Русенският сервиз за хранене със супник е произведен във фабрика в Тюрюнгия в периода 1865-1875. Порцелановата каляска също е от там. За нея се смята, че е внесена от Германия през 1948 г. Комплектът за подправки пък е произведен в фирма „Дитмар“ за България през първата половина на XX век.

Колекцията от порцелан и фаянс на русенския музей съдържа над 200 образци от средата на 19-ти до втората половина на XX в. Най-ранни (първата половина на XIX в.) са фаянсовите сервизи за хранене произведени в Англия. Те са декорирани с мотиви от китайски пейзажи, изпълнени с бяло и синьо. Най-многобройни са предметите, произведени от началото на XX в. в областите Тюрингия, Бавария, Силезия. Те са различни по предназначение – трапезен порцелан (сервизи за хранене, кафе, чай, мляко, фруктиери, подноси), хигиенен (комплекти от леген, кана, сапунерка), порцелан за украса (вази, статуетки). Изработени са в модерните за епохата стилове – от класическите барокови мотиви до впечатляващи образци на “арт деко”. В колекцията има ръчно рисувани експонати. От тази група интерес представлява японският порцелан, произведен през 20-те години на XX в.

Авторът на изданието „Контрасти – хуморът и сатирата в порцелановата пластика“ инж. Анна Збросская – Люнгснес колекционира заедно със съпруга си – норвежец, порцеланови скулптури от най-старата Тюрингска фабрика „Фолкщет“, както и на тези фабрики, които през годините са били нейно притежание. Колекцията на семейството наброява 110 експоната от XVIII в., XIX в. и XX в.

Източник: РИМ – Русе