Галерия „Лоранъ“ представя цветни литографии на един от най-добрите
представители на многопластовия асоциативно – метафоричен език, завладял
българската графика през 70 – те и 80 – те години на ХХ век, и майстор на цветната
литография – Любомир Йорданов. Тази своеобразна панорама, извадка, от богатото
наследство на отишлия си преди години график, не е случайно подбрана. Чрез нея
любителите на изкуството у нас ще могат да си дадат отговор как се ражда стилът на
Любомир Йорданов. Стил, отличаващ се от останалите ярки представители на това
направление със своята разпознаваемост и послание.
В цветните литографии се долавят както влиянието на средата, в която е
израснал бащата, любимият на бургазлии сценограф Владимир Йорданов, така и
образованието на сина в същата област в Художествената академия в София, и
графичната му специализация в Берлин. Но не само това. Дългогодишната му работа в
Българската национална телевизия остави отражение в динамиката на третираните от
него сюжети, в композициите, в които шеметно се преплитаха пространствени планове,
в умението да намери подходящо пластично внушение и колорит. Темите в
литографиите, показани в галерия „Лоранъ“ – Алегории, Антични композиции,
Метафори на времето, Метаморфози, Орфей, Пегас, Свети Георги, Аквариум на
спомените и др., са пречупени през изработения от него, още през 70 – те години на ХХ
век, графичен изказ, характерен с особена стилизация на формите, гъвкави линии с
елементи на арабеска, накъсани ритми и колоритна наситеност, предизвикателен
спрямо доминиращата в тези десетилетия традиционна черно – бяла графика.
Неговите литографии се отличават и с игнориране на конкретното време и
пространствените планове, и включване на разновременни сюжети и артефакти от
културното ни наследство, които метаморфозите на времето са подложили на
изпитания. Основното действащо лице в графичните му листи – човекът е част от тази
житейска историческа панорама в непреходната битка между доброто и злото, в която той излиза само в два варианта – победител и пометен от нея.
Този свят на метаморфози, изпълнен с галопиращи коне, кентаври, отломъци от
антични и тракийски артефакти, символи и алегории, репликиращи познатите ни от
Албрехт Дюрер персонажи от „Рицарят, дяволът и смъртта“ и тези от „Капричос“ на
Гоя, не бе избран случайно от Любомир Йорданов. Той беше част от неговия възглед за
приемственост между отделните култури, чрез които и в които се оглежда и днешният
ни свят.
Чрез този неумолим ход на времето, течащо бавно или френетично, Любомир
Йорданов се опита да даде своя отговор за мястото на човека в него. Този, който
наравно с метаморфозите му, изживява и своите вътрешни преобразования, адекватни
или анахронични, в зависимост от нивото на културната си осъзнатост, плод на
собствено ниво на ерудираност.
В този смисъл метаморфозите на Любомир Йорданов са своеобразно послание
към всеки от нас, който не се е оставил да бъде победен във все по – ускорения ритъм
на времето днес.
Любомир Йорданов е роден на 18.07.1934 г. в Бургас и е потомък на род, дал едни от
последните възрожденски и следосвобожденски зографи, работили в Южна България и
Македония.
В дългия си творчески път Любомир Йорданов преоткрива теми с общочовешка
значимост, свързани с: вечния кръговрат на живота, борбата между добро и зло,
метаморфозите, връзката между време и пространство, и не на последно място,
движението като форма за развитие и стремеж за свобода. Емблематичните образи на
галопиращи коне, летящи създания, геометрични знаци създават един богат и
фантастичен образен свят в творчеството му. Свят, наситен с много символи, които
излъчват енергия и динамика.
Силата на неговия графичен език и въображение е съчетана с голяма виртуозност с
техниката на цветната литография и създават многопластов асоциативен и
емоционален заряд.
Любомир Йорданов си отива от този свят на 28 декември 2012 г.
