Научно-документален разказ разкрива истината за Пражката пролет

50 години след 1968, Ангел Филчев възкресява цялата история на Пражката пролет. „1968. Смазването на Пражката пролет” е научно-документален разказ за опита на един народ да извоюва своята национална независимост и за бруталното прерязване на надеждата с военната операция „Дунай”. Това се случва в нощта на 20 срещу 21 август през 1968 г. Точно половин век след събитията, мащабното изследване възкресява опита на един народ да бъде независим.

Книгата е базирана на архивни документи, дневници, публикации, спомени, интервюта от чешки, словашки, руски, украински, полски, унгарски, немски, английски и български източници. Събирането на всички тези документи отнема повече от 2 години на Ангел Филчев.

По време на Пражката пролет и интервенцията на Варшавския договор той е бил непосредствен свидетел на събитията, защото тогава е  бил студент в Прага. Именно за това, случилото се през 1968 година не му е безразлично и силно го вълнува. Но решава, вместо да представи свой мемоар, да направи документален разказ, като се обосновава на факти и документи, които е събирал през годините.

„Книгата ми е документална. Тя не е мемоар. Аз съм описал това, което съм видял с очите си. Но аз не съм главен герой на книгата, нито имам някаква героична заслуга за тези събития. Аз съм просто непосредствен свидетел.“- споделя пред SofiaPress Ангел Филчев, авторът на книгата.

Той разказва, че целта на тази книга е да остави на българското общество истината за Пражката пролет. Ангел Филчев смята, че филмите, които се продуцират, включително и в България, показват по неверен начин историята за военната операция „Дунай“.

„Всяка годишнина от Пражката пролет гледам по телевизията едни и същи лица, които представят нещата от гледна точка на окупаторите. Включително и тази година. България е уникална в това отношение, защото отново това, което представя по телевизията и филмите, граничи с абсурда. И това е съвсем официално. „– разказва българският историк.

Ангел Филчев дава за пример един  български филм, в който се разказва историята на български войник, който се смята за жертва на Варшавския договор, а това според него не отговаря на истината.

„Няколко пъти, аз не вярвах на ушите си, защото филмът е направен, за да покаже събитието от гледната точка на окупаторите. Ако някой смята, че гледната точка на окупаторите е правилна, значи 50 години нищо не е разбрал за него и е останал с онова мислене от тогава-по времето на доктрината.“-споделя още писателят.

Книгата на Ангел Филчев се различава от останалите по това, че той не е спазвал абсолютно никакви табута. Писателят разказва, че всичко, което е включил в своя труд е базирано на факти и доказателства.

„Показвам събитията такива, каквито са. Всяко едно събитие съм проверявал по няколко пъти и от няколко източника. При писането на книгата бях установил контакти с руски войници, които са участвали в интервенцията и сред тях имаше много повече мислещи хора, отколкото военнослужещите, които показват в българските медии. Имам много честни спомени и мемоари от тези хора. Точно от тях имам и някои изобразителни материали, които са много характерни.“-споделя още той.

Ангел Филчев разказва, че случилото се през 1968 година, по време на неговото студентство, оставя отпечатък в него и за това го провокира да се захване със събирането на всички тези документи и обединяването им в тази книга.

„Първо, понеже съм видял всичко това с очите си, второ видял съм впечатленията на много мои приятели и състуденти, с които съм бил в непрекъснат контакт. Именно за това имам абсолютно точна представа, за това което се е случило. Ползвал съм всички възможни архиви, включително и от документи, мемоари от останалите страни участници в операцията „Дунай“. Това ми е спомогнало да съпоставя всичко и доста старателно съм го обмислил като извод. „-разказва още Филчев.

Що се отнася до самата Пражка пролет, авторът смята, че представянето ѝ с клишето за социализма с човешко лице е неправилно, защото тя е имала съвсем друга цел и подвиг.

„Трябва да Ви кажа, че тя често пъти се представя неправилно. Тя се представя с изкуственото клише, за Социализъма с човешко лице и т.н. Това беше просто един спонтанен подвиг на чехословаците (на чехите и словаците сега), за свобода и независимост, за суверенитет на тяхната държава, за да могат те самите да управляват съдбините на страната си. Тази интервенция беше срещу независимостта на Чехословакия и не беше толкова заради  политически причини. Въпреки че, те бяха много опасни за самата съветска камарила и за нейните васали, защото ако една от страните се беше измъкнала от тях, сигурно щеше да настъпи верижна реакция. Такава, каквато настъпи през 1989 година.“-разказва историкът.

Ангел Филчев отбелязва още, че самата Пражка пролет не е минала съвсем безследно, защото тя е била първата крачка към самоосъзнаването на хората.

„Това, което е най-характерно за нея, според самите инициатори и главни дейци, е това, че тя не успява да свърши почти нищо, защото времето ѝ е много кратко, но тя дава няколко много важни неща- създава самочувствието на тези хора, че може всеки един от тях да има някакъв дял в управлението на собствената си страна и че може да диктува съдбата ѝ. Отмяната на цензурата също е сред преимуществата. Това е било немислимо за който и да е тоталитарен режим. „-споделя още той.

А на въпросите „Смятате ли че българското общество в момента, 50 години по-късно, е способно на нещо подобно и дали могат хората от различни социални слоеве да се обединят в името на по- добър живот?“ Ангел Филчев отговаря така:

„Разбира се, че биха могли да се обединят, но самият този принцип на обединяване на мен ми е непонятен. Как може да обединиш бандита и честния човек да вървят ръка за ръка за някакво светло бъдеще? Тази тема за национално обединение за мен е абсолютно абсурдна, защото никъде по света до нищо хубаво не е довела. Това води само до някакъв тоталитарен режим. Такова единство е имало само в нацистка Германия, във фашистка Италия, в Болшевишка Русия, Китай и Корея.“

Във войските на Варшавския договор, включително и България, по време на проведената военна операция с кодовото име „Дунай“, участват 200 000 войници, които настъпват срещу „контрареволюционна“ Чехословакия, за да прекратят „заплахата срещу социалистическия строй“, а над 100 души губят живота си в сблъсъците с войските на  ОВС. Днес, точно половин век след тези събития книгата представя събитията както в самата Чехословакия, които стават повод за интервенцията, така и събитията в СССР и агресивните действия на руските власти и окупационните войски. Описана е мащабната пропаганда преди, по време и след нахлуването.

“Цифрите в края – ангажирани в Операция Дунай са към 750 000 души и към 7 500 танка. Убитите цивилни граждани известни поименно днес вече са над 400, а вероятно това не са всички. Ранените са хиляди. Емигрирати към 300 000 тогава и през следващите години. Окупаторите стрелят безразборно кога от страх, кога от злоба по безпомощни хора – младежи и страци, жени и деца. Размазват стотици по улиците и шосетата, понякога и нарочно. И остават там цели 20 години в десетки селища.”- разказва писателят.

Когато са принудени да напуснат Чехословакия оставят след себе си опустошена земя, която и до днес не може да бъде почистена – напоена с мърсотия, мазут и масла, застроена с отвратителни и неизползваеми за нищо сгради – щетите са изчислявани за над 20 милиарда крони. Моралните щети са неизчислими. Така описва пагубната картина Ангел Филчев.

Може да прочетете откъс от “1968. Смазването на Пражката пролет” на Ангел Филчев от издателство “Сиела”

2. НАЧАЛОТО НА ПРОМЕНИТЕ

Първите дни на новоизбрания лидер на ЧССР Александър Дубчек не предвещават нищо извънредно. Преминават в класическите протоколни задължения, приемане на поздравления, изказвания на срещи на партийни организации. На тях за пръв път говори за задачите, които си поставя новото ръководство, и заявява, че резки движения в партийната линия няма да има. Но подчертава, че ЦК ще се съобрази с исканията за преодоляване на пасивността при решаване на важни въпроси. Въобще говори повече за дребни поправки, отколкото за радикална промяна в нея. Никой в ЦК няма интерес от установяване на демокрация, което би довело до загубване на монопола над властта. Намеренията на повечето от реформаторите са да се постигне смекчаване на режима и рационализиране на управлението, наричано с разтегливото понятие „демократизация“. Новата линия обаче предизвиква, макар и не веднага, истински взрив в системата, който поставя началото на низ от събития, които съвсем не са резултат само от дейността на „ревизионистите в ЦК“ и „контрареволюционните елементи“, както твърди съветската пропаганда. Породени са от натиска отдолу. И то не само от низовите партийни организации, а от широката общественост, където новата линия получава силен стихиен отклик.

1. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Цинизмът беше абсолютно несвойствен на Дубчек… Той искрено вярваше в доброто и винаги мислеше, че и другите имат добри намерения. Той често се лъжеше, но от това не променяше своята натура. С течение на времето стана по-предпазлив в политическото си поведение, но до края на живота си си остана доверчив човек – независимо за добро или лошо.

Иржи Хофман (чешки историк) До този момент мнозинството от населението, благодарение на 20-годишния си опит от комунистическия режим, е свикнало с неизменното състояние на нещата, с празнословието и противосмислието на пропагандните клишета. И първоначално не възприема изявленията на първия секретар за радикални промени като нещо сериозно. Хората са се наслушали на обещания и фрази, които не водят до нищо и дори означават точно обратното: „светло бъдеще“ – което никога не идва, „свобода и равни права“ и „народна демокрация“ – означаващи тотална диктатура. При това средният чехословашки гражданин е готов да признае, че не живее чак толкова лошо, и че известни позитивни промени все пак има. Но би желал те да стават по-бързо – без да се нарушават „основите“ и „достиженията“. Това обаче, което кара гражданите да започнат да се вслушват в обещаваните промени, е неочакваният факт, че те започват наистина да се случват. Наказателното дирене срещу участниците в Страховската демонстрация е прекратено, служителите на СНБ (полицията), виновни за бруталното насилие, са наказани. Започва отново да излиза забраненият преди време седмичник на Съюза на чехословашките писатели. Отменен е дискриминационният правилник за прием във ВУЗ и единствен критерий става наистина резултатът от приемните изпити. Премахнат е дори монополът на ЧСМ (Комсомола) и започва свободно сдружаване на младежта. Едно от важните събития, което допринася за промени в ръководството, е и т.нар. Шейнова афера. Генерал Ян Шейна, депутат в НС, в края на февруари 1968 г. забягва на Запад – първоначално в Италия, а след това в САЩ. Подбудите му са криминални, но общественото мнение свързва „Семковия генерал“ (наречен така заради машинациите му със семена за посев) с президента Новотни – заради непотвърдена семейна близост. Възникват и съмнения, че е подготвял държавен преврат. Това дава повод на ЦК на КПЧ да свали доверието си от Новотни и на 22 март той подава оставка. Народното събрание я приема и е избран нов президент – известния с героизираното си минало генерал Лудвиг Свобода, ползващ се със съчувствието на народа като репресиран през 50-те години. Същият е вече на възраст, няма политически опит и други амбиции и не застрашава никого от партийното ръководство. Обществеността посреща Свобода – бивш командир на Чехословашкия корпус в СССР по време на ВСВ, с голямо доверие и дълго време той е сред най-одобряваните политици. При разискванията в ЦК на КПЧ са направени и други промени в ръководните органи. За министър-председател е избран Олдржих Черник, а за председател на НС Йозеф Смръковски (също репресиран) – един от ръководителите на Пражкото въстание срещу хитлеристите през 1945 г. Тази решителност в следването на новия курс събужда обществена активност и донася на новото ръководство голямо обществено доверие. Според проучванията 75% от запитаните оценяват положително извършените промени. И вярата във „Възродителния процес“ расте с всеки изминал ден.

Автор: Ирина Иванова