Защо всички се мислят за луди

„Аз съм ненормален“, „Няма по-луд от мен“, „Така е защото съм луд“, „Няма по-луди от нас“, „Всеки луд с номерата си“ и онова за бръмбарите в мозъка, които всичките си ги обичал….  чували сме такъва изказвания и сме ги изричали. Ти луд ли си?

Дефинициите за нормалност включват някои от следните поведения: да се придържаш към нормата, стандарта, модела, нивото; средна интелигентност или развитие; да си здравомислещ, без психични заболявания.
Тоест това, което отговаря на “нормално” е съответстващо на стандарт или типичен модел. Но от какво се диктува представата за стандарт и типично? Разбира се от възприятията и поведенията на мнозинството. И в този смисъл не е грешно да се каже, че причината хората да наричат себе си лудаци е нуждата да не бъдат част от мнозинството. Нуждата да предефинират себе си и другите да ги виждат като различни(луди).
Айнщайн беше написал, че онзи, който следва тълпата, обикновено не стига по-далеч от тълпата. А онзи, който ходи сам е вероятно да намери себе си на места, на които никой никога не е бил.
Голяма част от хората са жертви на собственото си късогледство и не могат да видят отвъд тяхната раса, култура, религия, работа, политически възгледи, обществено програмиране. Но това не означава, че не искат. И когато някой каже, че е луд, той всъщност иска да се застрахова, че е видян като различен, че е преодолял предразсъдъците, че е погледнал или направил нещо отвъд стандартното.

Най-просто можем да определим това заравяне на главата като утопия. Утопия, в която се хвърляме, мислейки, че изричайки тези думи наистина ставаме различен и придаваме значение на стореното.

Е, не е така.
Изказвайки, че сме отворили съзнанието си към нещо различно, показва само, че не сме. А дали не показва и желанието да сме някои други, с други виждания, идеи. А лудостта е… тя е всъщност модерната форма на нормалност.

Не е ли лесно да се отделим от “тълпата“, както се изказва Айнщайн. Ако просто помислим кое е нашето нещо. Дали се самоопределяме чрез това, което наистина сме или чрез това, което сме преживели. Ако променим това, което мислим, че сме, дали няма да променим както възприятията си, така и опита.
Мислим ли, че наричайки се луди, това ни прави различни? Всъщност ние луди ли сме или различни?