Изповед на един български писател пред журналиста Марсело Канкерино, сп. „Veja” (Погледни), Бразилия
Кой е Илко Минев? 75-годишен българин от еврейски произход, пристигнал в Бразилия като политически бежанец, успял бизнесмен, но днес пише романи за Амазония.
„Вече почти петдесет години живея в Манаус. Амазония е изворът на вдъхновение за моите книги. Бях изненадан, когато последната от тях („По следите на Алемоа“), издадена от издателство „Бузз” през ноември на миналата година бързо се превърна в бестселър. Книгата се появи от един куриозен случай. Преди няколко години синът ми видял огромен кръст със свастика близо до река Жари в Амапа. Разбрах, че в района е имало нацистка експедиция малко преди Втората световна война. Така създадох смесица от фантазия и истина, стъпил с един крак в Бразилия, а с другия – в Европа. Това е обичайна практика в моето писане и нещо нормално за мен – в края на краищата пристигнах от България, но в Амазонас се превърнах в кабокло.
Пътят ми като писател не беше лесен. Роден съм в София, в България, през 1946 г. В Софийския университет изучавах литература – моята първа голяма любов. Всичко се промени през 1970. По време на Студената война в България на власт беше комунистическата диктатура – един доста тежък режим. Бях преследван за моите връзки с група дисиденти. Избягах от страната и, бидейки политически бежанец, рискувах живота си. Минавайки границата, получих убежище в Белгия. Литературата не можеше да ми помогне в живота, затова изучавах мениджмънт в икономиката – управление на предприятия.
Връзката ми с Бразилия започна през 1972, когато ми беше предложена работа в Сан Пауло. Не говорех добре португалски, но мои роднини живееха тук. Започнах работа в една фирма за електроника и малко по-късно ме поканиха да разработя филиала ѝ в Манаус. Приех предизвикателството и се преместих в столицата на щата Амазонас. По-късно постъпих на работа в магазините „Бемол“. По това време се запознах със съпругата си Нора Беншимол, дъщеря на Самуел Беншимол, един от основателите на „Бемол“, в един малък еврейски клуб. Не съм много религиозен, нито много ортодоксален, но следвам еврейските традиции. Със съпругата ми основахме Клуба „Ебрайка“ в Манаус. Работих в „Бемол“ повече от четиридесет години, станах вицепрезирент и се пенсионирах през 2012. Тогава вече се посветих на мечтата си да стана писател.
От деня на пристигането си в Манаус бях очарован от Амазония и нямах никакво съмнение, че тя ще присъства във всичките ми истории. Спомням си смайването си, когато при първия си уикенд ловях риба и се оказах очи в очи с няколко делфина. Имах вдъхновението, но срещнах сериозна пречка. Португалският ми още не беше добър, а и българският ми беше вече доста несигурен. Беше предизвикателство да завърша първата си книга („Преди да замлъкна“, на португалски “Onde eston as flores”). Тя е вдъхновена от дневника на мой чичо, който пристигнал в Бразилия, бягайки от нацизма.
Връзката ми с Бразилия и Амазония е много силна. Обожавам процеса на навлизане в гората, на опознаване на регионите, за които пиша. При един драматичен случай през 2006 г. се изгубих в джунглата със сина си и няколко приятели. Обикновено такива разходки правехме с местни водачи. В този случай направихме маршрута си по Интернет и това се оказа ужасно погрешно. Изгубихме се сред реките, сателитните телефони не функционираха поради огромните дървета. Синът ми и един приятел решиха да тръгнат по течението на реката, за да намерят по-открито място и да потърсят помощ. Няколко дни изкарахме гладни и премръзнали, докато един хеликоптер ни откри. Районът е много богат на истории и случки, които са малко познати. За мен е удоволствие да пиша и вярвам, че има още много неща за разказване.
—————————————————————————————
*Кабокло – местното население по Амазонка, сбор от различни племена и народи
Превод от португалски: Славко Минев
