Снимка: toofab
На 12-ти февруари в Националната портретна галерия във Вашингтон бяха показани дългоочакваните портрети на бившия президент Барак Обама и неговата първата дама – Мишел Обама. Картините ще останат като експонати в изложбата “Американските президенти” в галерията. Но освен като експонати, те остават в историята и с бурната обществена реакция, която предизвикаха, но защо ?
С какво се отличават портрети?
Преди всичко, за пръв път авторите на картините са афроамериканци. Барак Обама е нарисуван от Кехинд Уайли, а Мишел – от Ейми Шералд. Уайли е известен с яркото изобразяване на цветнокожите хора, с което цели да предизвика нов поглед към тях. В творбите си той предпочита да се фокусира върху младия космополитен мъж от улицата. За разлика от него, Шералд е изгряваща звезда в изкуството, въпреки че за краткия си път вече е първата жена, спечелила портретния конкурс на Националниата портретна галерия. В нейния поглед към Мишел Обама откриваме характерните за творбите ѝ плътни, наситени цветове и необичайното представяне на тъмната кожа в различни нюанси на сивото, пише Artnet.
В интервю за The New York Times, художничката споделя: “Тя(Мишел Обама-бел. ред.) е архетип, в който много жени могат да се припознаят, без значение от размери, раса и цвят. Всички ние откриваме най-добрата си версия в нея”.
Artnet допълват своя анализ като изтъкват колко по-младежка и съвременна е интерпретацията на официалните портрети в сравнение с всички предходни, които са далеч по-сдържани.
Въпреки че повечето американци останаха пленени от портретите, все пак някои консерватори се възползваха от случая, за да изразят обратното. Част от тях бе журналистът Шон Ханити, известен с десните си убеждени. В статия в thegrio.com, е показана публикацията в блога му, в която портретът е уличен като рязко контрастиращ на остналите и перверзен, а авторът – прикриващ сперма във флоралните си фонове. По-късно същия ден материалът е изтрит.
Други медии сравняват еуфорията около президентския портрет със скандалното разкритие, че в портрета на Бил Клинтън са вплетени елементи от роклята на Моника Люински. И в двата случая е предизвикан голям обществен отзвук, но едва ли в желаната посока.
Неудобрителен е коментарът и на Дейна Лос. В своя фейсбук профил тя споделя, че каквито и да са политическите възгледи и расовата принадлежност на семейство Обама, не е допустимо в Национална галерия да има творби на художници, които не са усъвършенствали техниката си и нямат достатъчно добра перспектива в картините си. Тя продължава, сравнявайки фона, на който е изобразен Барак Обама с билката Кудзу, а реакцията на семейството, когато виждат портретите за пръв тъп – с получаването на разочароващ коледен подарък. Една от най-важните забележки, които журналистаката прави, е че президентският портрет по нищо не се отличава от останалите портрети, които Кехинд Уайли е правил. В работите му тя открива шаблонизация и еднообразен подход. “Поне прилича на себе си”, разгневено завършва Дейна Лос.
Със смелия си ход семейство Обама със сигурност успяха да провокират цялата световна публика, но шумът около картините съвсем скоро ще отмине, а портретите на бившите първи ще останат в галерията още дълги години. Дали са поставили началото на нова традиция или по-скоро сме свидетели на неуспешен опит за оригиналничене, ще разберем при следващия, още по-противоречив президентски портрет – на семейство Тръмп.
