Сикстинската капела е призната за връх на изобразителното изкуство от епохата на Ренесанса. През 1508 година Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на Сикстинската капела, голям параклис в Апостолическия дворец в Рим.
Първоначално Микеланджело не е искал да приеме проекта, защото смятал живописта за по-нисък ранг в изкуството. Въпреки това той все пак приема, но изобразяването на дванадесетте апостоли на фона на звездното небе му се е струвало твърде елементарно и за това той предложил собствен вариант, който бил приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени – сътворението, падението на човека и обещанието за спасение през пророците и родословието на Христос. Таванните фрески са част от по-обща концепция за украсата на параклиса, която трябва да демонстрира цялостната доктрина на Католическата църква.
Изрисуването на огромния таван с размери 40 х 14 метра му отнело четири години – от 1508 до 1512 година. Една от най-известните части от композицията е „Сътворението на Адам“, понякога наричана “Сътворението на света”. Тя е четвъртата от деветте централни композиции. На картината е изобразено не физическото създаването на първото човешко същество, а метафизичният момент, когато искрата на живота се прехвърля на Адам. Микеланджело създал нов вид динамична композиция, чийто фокус е върху ръцете, които се опитват да достигнат една към друга. По този начин невидимата искрица живот е в центъра на „Сътворението на Адам“.
Днес експертите откриват в тази съвършена фреска много повече от онова, което се вижда на пръв поглед. Ето 6 факта, които крие стенописът на „Сътворението на Адам“:
- Ако се вгледаме внимателно в шедьовъра „Сътворението на Адам“, и по-точно в дясната част, където е изобразен Бог с ангелите в облаците, който протяга ръка към Адам, то ще забележим своеобразно очертание, сходно с формата на човешкия мозък в разрез. Някои изкуствоведи говорят за просто съвпадение, но други твърдят, че Микеланджело едва ли може да е нарисувал случайно такова нещо. В онези времена всяко изображение имало втори и дори трети смисъл. Както е известно, Микеланджело бил много добре запознат с анатомията на човешкото тяло. Но по-важното е да разберем смисъла на зашифрованото послание – че Бог не дава на човека само тяло, но преди всичко – разум. Нещо, с което отличава и дава първенство на човека пред другите същества във Вселената.
- А ако се вгледаме внимателно и в контурите на плаща ще открием, че излизащите от наметалото крайници илюстрират местата на някои от частите на мозъка и на връзката му с гръбначния стълб.
- При задълбочено вглеждане се забелязва и това, че ръката на Бога излиза извън черепа точно там, където езотериката казва, че се намира Шеста енергийна зона (чакра) – Третото око. Tя се асоциира с духовното развитие. В чакрата на третото око езотериката открива и функциите на знанието. Смята се, че тя е отговорна за проникването на творческите идеи произлизащи от този център. И тук остават въпросите дали Микеланджело е знаел за това или случайно е постигнал това тълкуване и дали истинското внушение идва именно от тук, чрез дейността на третото око?
- Интересен е и факта, че в издутия плащ на Бог се намират и свита ангели, които всъщност носят съмнението дали наистина са ангели, защото те нямат крила. Отличителният белег в Йерархията на служещите на Бог, които са наречени ангели е това, че те са с крила.
- Интересен е и факта, че ангелът, който се намира под мишницата на Бог, защото той е Епифизата, ръководеща действието на Третото око и Еволюционната памет на човека. А Еволюционната памет, пази характеристиките на рода и есенцията на съзнаващия разум. Може би затова и точно този ангел следи най-внимателно действията на Бог.
- Друг интересен факт е и че Адам все още не е на Земята. Той е изобразен в пределите на плътната материя преди да напусне Едем. Царството на боговете, където стои тяло имащо живот, но лишено от самостоятелно умствени функции, което го прави безразличен, неадекватен, без лична съдба и битие.
