На 31 януари 1956 г. напуска видимия свят Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne) – английският писател, определян като родоначалник на детската литература, подхранваща огромната Холивудска индустрия за анимационни поредици. Само за две години след публикуването на книгата му за деца “Мечо Пух” („Winnie-the-Pooh“) А. А. Милн става световноизвестен.
Нека си припомним десетина ключови изрази, станали афоризми от световен мащаб:
- Колкото повече, толкова повече!
- Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
- Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
- Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
- Отдавна, много отдавна — онзи ден…
- Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
- Пух: Какво трябва да… трябва?
- Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
- Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.
- Пуx? — Да, Прасчо. — Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
- Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
- Всяко нещо струва друго нещо.
- Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде…
Авторът обича да казва за книгата, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен). Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си Кристофър Робин с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Сюжетът се гради върху поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора. Продажбите на първото издание надскачат всички рекорди в рамките. Приема се еднакво добре от деца и възрастни, преведена е на повече от 25 езика.
През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. Следващата книга от поредицата на Милн е „Вече сме на шест години“ („Now We Are Six“) (1927) – сборник с детски стихове с илюстрации на героите от „Мечо Пух“, а година по-късно излиза „Къщичката в къта на Пух”“ („The House at Pooh Corner“, 1928 г.).
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие – правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска 50% от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката „Пух“. Уолтър и Рой Дисни не приемат това условие.
През 1961 г. Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел (която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър след смъртта му през 1953г.). Според договора, компанията “Дисни” получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите.
През 1966 г. се появява и първият филм на „Дисни“ с героите от Голямата гора – „Мечо Пух и меденото дърво“ („Winnie the Pooh and the Honey Tree“). Късометражната лента има различен отзвук в САЩ и Англия– американците са очаровани, докато англичаните намират, че филмът омаловажава шедьовъра на Милн.
„Дисни“ издава серия от филми, предназначени само за домашно гледане. Създава и пълнометражните кино филми:
- „Мечо Пух и ветровития ден“ (Winnie the Pooh and the Blustery Day, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм,
- „Приключенията на Мечо Пух“ (The Many Adventures of Winnie the Pooh, 1977 г.),
- „Тигъра“ (The Tigger Movie, 2000 г.),
- „Прасчо“ (Piglet’s Big Movie, 2003 г.),
- „Слонбалон“ (Pooh’s Heffalump Movie, 2005 г.).
През 1996 г. от „Дисни“ заявяват, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други Дисни герои, с изключение на Мики Маус. Според данни на списание „Форбс“ от 2005 г., индустрията с марката на Пух носи на компанията годишни приходи от над 5 млрд. щ. д.
