Анри Матис – живот, преминал под знака на новаторството

Както ни разказва историята на изкусвото, американските творци като Джаксън Полък, Барнет Нюман и Марк Ротко са революционерите, които променят визията за изкуство през 40-те и 50-те години на миналия век. Те са новаторите в сферата на абстракционизма и утвърждават времениите арт инсталации, скулптурите и пърформансите в смисъла, в който ги наблюдаваме и до днес. Но все пак голяма част от публиката не си дава сметка, че има други новатори, които ги предхождат. 

Модерното изкуство започва своята еволюция още в началото на 20-те с характерния за франция кубизъм в творбите на Пабло Пикасо. Но един от първите артисти, които цялостно излизат извън традиционните разбирания, е французинът Анри Матис.  Още през 1900г. той твори в направлението фовизъм.

В началото на 1930-те години, Матис за пръв път излага стенописът си “The Dance” в “Barnes Foundation” във Филаделфия. Абстрактните и изразителни форми, изобразяващи човешките фигури, са изцяло нов вид изкуство, непоказвано до този момент пред американска публика, някои дори вярват, че  именно тази творба води до появата на кубизма, експресионизама и футуризма. През 40-те и 50-те години художникът изцяло излиза извън традиционния статив и окончателно започва своята работа с широкомащабни изрезки от хартия, които служат за вдъхонвение на много абстрактни творци и до днес.

 

‘The Dance’

Но кой всъщност е Анри Матис ?

Определен като най-великия колорист на 20. век и като революционер, благодарение на когото успяваме да дефинираме модерното изкуство, френският художник е първият творец, известен като постимпресионист. През 1904г. поставя началото на Фовизма. Думата идва от френски и означава “луди зверове”, les Fauves са били група артисти, избиращи за творбите си чисти и ярки цветове и меките линии на четката вместо релизма.

Работил и като чертожник, печатар и скулптор, творбите на Матис са наситени с цветове и най-често изобразяват натюрморти и човешки фигури. В своите стегнати и изпълнени с живот форми, художникът често използва белия цват, за да създаде по-добър ефект на осветеност. По този повод той казва: “Аз не рисувам конкретни неща, а само разликите между тях“. С развитието на стила му, Матис започва да рисува все по-абстрактно и фрагментарно и в крайна сметка, през последните му години, в работите си използвал почти единствено цветни изрезки от хартия.

Ранните творби на Матис: фовизмът

Продължил само 4 години (1904-1908г.), фовизмът е започнал от творчеството на Матис и близък негов колега – Андрѐ Дерѐн. Движението, на което те са основоположници, се характеризира с работа с широки четки и наситени ярки цветове. Визуално стилът може да бъде описан като хибрид между постимпресионизма и поантилизма. Les Fauves са рисували обектите си с голяма доза абстракция, изобразявайки само основните им форми.

“Той не ни показа правия път, а ни изкара извън пътя. Накара ни да се усъмним в самодоволството си”, вдъхновено коментира Матис по адрес на  преподавателя си – Гюстав Моро, професор в Училището за изящни изкуства в Париж. През 1896г., след като изучава импресионизъм, Матис с досада заявява, че вече не може да го понася и заменя палитрата със земни тонове с ярки, постимпресионистични цветове. От този своебразен бунт се заражда движението на фовизма.

Матис и Пабло Пикасо

През 1906г. двамата художници се запознават, и въпреки че между тях възниква приятелство за цял живот, те често са били и конкуренти, чиито творби са сравнявани помежду си. В творчеството и на двамата откриваме повтарящи се теми като женската фигура и статичния живот, но докато Пикасо разчитал повече на въоражението си, Матис се вдъхновявава предимно от природата. За пръв път творбите им са събрани заедно в парижката изложбена зала на американската колекционерка Гъртруд Стайн. Тя и неините приятели имали стотици техни произведения, с които признавали майсторството им и ги приветствали в елитния им социален кръг.

През 1912г., Матис прекарва седем месаца в Мароко, където създава 24 картини и още повече рисунки. А през 1917г. се премества в Ница, Франция, където остава до края на живота си, дори и по време на Втората световна война, когато Франция е окупирана от нацисти. Когато синът му, Пиер, го моли да напусне Ница, Матис му отказва и отговаря: “Ако всеки стойностен гражданин напусне страната, то какво ще ѝ остане на Франция?”.

 

Последните години на художника и изрезките

След като през 1941г. Матис е диагностициран с рак на корема и преживява критична операция, той остава прикован или към леглото, или към стола си. В следствие на това рисуването и скулптората стават непосилни за него, но той остава верен на изкуството и развива изцяло нова и също толкова експресивна техника. Отдаден на цветовете и формите, художникът започва да създава известните си колажи от изрезки от цветни хартии, които по-късно ще станат известки като “cut-outs”.

С помощта на асистент, Матис е изрязавл абстрактни форми от цветни листа от гваш, след което ги е подреждал в композиции. Първоначално творбите са били с малък размер, но с течение на времето преминали в стенописи или дори заемали цели стаи. Резултът от работата му е изцяло нова форми на изкуство, която не може да се характеризира нито като картина, нито като скулптора и остава символ на работата от последните му години.

 

В днешни дни изкуството на Анри Матис продължава да вдъхновява много съвременни творци по целия свят.

 

 

mymodernmet.com