В сравнение с плажа на няколко пресечки, конгресният център в Маями може да не изглежда много голям. Но за една седмица всеки декември, центърът, дом на Арт Басел в Маями Бийч, се превръща в рай за колекционерите. Коридорите и галериите прeдлагат чудесни изненади. 82 000 посетители могат да видят 10 000 произведения на изкуството на стойност около 3,5 млрд. долара. Само преди месец аукционните къщи на Sotheby, Christie и Phillips са предложили работа на много от художниците, представени в конгресния център. Новите търгове през ноември, които включват най-скъпото изкуство, включват близо 1900 произведения, на които общата стойност е 2,3 милиарда долара.
С толкова много произведения за продажба от едни и същи художници, повтарящ се въпрос за колекционерите е дали галерии или аукционни къщи предлагат на купувачите по-добрата сделка. Въз основа на опита на Дъг Уудхем-колекционер, съветник по изкуствата и бивш президент на Америка за Christie’s, отговорът зависи от контекста и вида работа, която се продава. Съществуват обаче някои общи принципи, които обясняват връзката между цената на произведенията в галериите и тези, изтеглени на търг (включително премията на купувача).
Ако един художник често търгува на търг, аукционните цени на този художник вероятно ще бъдат по-ниски от цените на галериите
Галериите отделят значително време и пари за изграждане и култивиране на купуваческа база за своите художници. Тъй като творците създават уникални предмети, а апетита на колекционерите за един и същ художник може да се различават значително, намирането на купувач за всяка работа отнема време. Помолете трима души в галерията да отбележат любимата си творба и вероятно ще получите три различни отговора. Тъй като повечето артисти имат малка база за купувачи, е трудно да се разбере дали в деня на търга ще се появи купувач, който е наясно с художника и се интересува от конкретната работа за продажба. Ако работата се продава, то най-вероятно ще се иска за по-малко от това, което галерията предлага за подобна творба. Като правила, художници, чиято работа се показва на търг не повече от три пъти годишно, вероятно ще струват по-малко на търг,отколкото еквивалентна работа в галерия.
Галериите, които разпределят работата на “горещите хдожници”, са твърде скъпи, което води до скокове на цените на аукционния пазар.
Галериите изпитват както удоволствие, така и болка, като управляват продажбите на “горещите художници”. За да разпределят творбите при “правилните” колекционери и институции, галериите могат да предлагат много отстъпки. Галерията може също така да не желае да вдига цените твърде бързо, без да се интересува от потенциални проблеми по пътя, ако кариерата на художника прекъсне. Но когато работата на художника изтича в канала за аукциони, купувачите, които не са в състояние да закупят работа чрез галерия, започват на навлизат в търг, като повишават цената. Спекулантите също могат да се включат в играта, като по този начин помагат за натиск върху цените на аукциона значително над галериите.
Njideka Akunyili Crosby е скорошен пример за това явление. След като получи MFA от Yale и режисьор на музея на студиото в Харлем през 2011 г., нейната отличителна творба започна да се появява в групови изложби и няколко еднолични или двучленни изложби в галерии, фокусирани върху възникващи художници. Нейната безспирна година, от институционална гледна точка, дойде през 2015 г.,когато Музеят на чука в Лос Анджелис и Новият музей в Ню Йорк включиха работата й в своята Триенале. Комерсиалният арт свят не беше далеч назад, когато галерия “Виктория Миро” в Лондон обяви, че ще я представлява. Първата изложба на Кросби е била на 4 октомври 2016 г. В интервю за The Economist галерията каза, че повече от дузина обществени институции се опитват да купят работата й и галерията им предлага картини за по-малко от 100 000 долара. Като се има предвид институционалното търсене и предпочитанието да се видят творби в обществените колекции, галерията заяви, че не очаква да продаде произведения от шоуто на частни колекционери.
Когато кариерата на художника търпи спадове, цените на галериите вероятно ще бъдат значително по-високи от аукционните цени
Когатокариерата на художника се развива, галериите повишават цените, за да отразяват не само по-голямото търсене, но и да сигнализират на купувачите, че художникът е във възход. Те празят това,защото много купувачи трудно оценяват значението на художника и понякога използват ценовите увеличения като потвурждение, че художникът се справя добре. Галериите мразят да понижават цените, ако търсенето на художника се понижи. Опасяват се, че това ще покаже на колекционерите, че кариерата на артиста е в застой или по-лошо. Но когато една творба излезе на търг, тя се продава със справедлива пазарна стойност, която е далеч под изкуствено високите цени на галериите.
Колекционерите на шедьоври често са склонни да плащат повече за нещо на търг, отколкото на частници
Точно тези колекцинери, че има много малко такива потенциални купувачи, със средства и желание да похарчат десетки милиони за произведение на изкуството. В резултат на това е трудно за тях да знаят справедливата пазарна стойност на нещо. Неотдавнашен пример бе красивата бронзова глава на Константин Бранкуси в “La muse endormie” (1909-13), предложен от Christie’s през май 2017 с предварителна оценка от 25 до 35 милиона долара. Специалистите на аукцонната къща са пълни с разкази за безплодни усилия да продадат шедьоври частно за голяма сума, само за да видят едни и същи клиенти, които се надпреварват един срещу друг, когато работата върви на търг. Те често плащат повече от първоначално предложената им цена. Как приключи Бранкуси? Тя приключи с продажбите за 57,3 милиона долара.
Само на много ликвидни пазари аукционните цени и цените на галериите до голяма степен са едни и същи, но дори и тогава, краткосрочните различия могат да възнаградят внимателния купувач.
