Каролина Хелберг е младa финландскa художничка, завършила през 2015 г. Академията за изящни изкуства в Хелзинки. В момента тя е на първата си самостоятелна изложба в Художествения музей в Дъричсен в Хелзинки, част от наградата Pro Arte, спечелена за 2019 г. Наградата се предлага на всеки няколко години на млад, обещаващ художник и освен това изложбата включва стипендия и популязиране под формата на придобиване на картина в колекцията на музея.
Пълно потапяне
Въпреки, че произведенията на хартия и платно са в центъра на работата на Хелбърг, тя често завършва своите творби в други техники, решение, което обяснява, че „рисуването не е самоочевидно решение при избора на моето обучение. Също така създадох пространства и изграждах декори и поредици. Винаги съм била очарована от идеи и теми, които могат да бъдат реализирани с различни медии.” Основните теми са спомените и тайните, които блестящо разказват нейните произвeдения, в които тя съчетава атмосферни пространства с картини върху хартия и платно със стъклени предмети.
Естетични призраци
“Написах си думи, които описват онова, което исках да уловя в картините си: памет, мечти, присъствие… и чух прощалната реч на Ив Сен Лоран. Той говори за естетическите призраци от детството си, като естетиката, която влиза в живота ви.” Каролина също включва призраци в картините си: всеки елемент от нейния интериор има своето символично значение, което остава тайна на художника. Но това, което не е мистерия, е нейното визуално вдъхновение. Можете ли да познаете кои артисти изброява като свои майстори?
Картини и новият им живот
Погледнете силните цветове и ще намерите отражение на интериора на Анри Матис. Детайлното наблюдение на ежедневните моменти е вдъхновено от Дейвид Хокни, докато интимността и деликатността определено имат нещо от Пиер Бонър. Каролина изброява и Mamma Andersson, съвременен шведски художник, който по мое мнение прави творби по естетика, подобни на Едуард Хопър. Въпреки това, както признава Каролина, картините й често се оказват различни от онова, което е планирала сякаш вече са започнали самостоятелния си живот: „Да, често съм изненадана от някои места и част от околната среда на моите картини. Понякога те стават напълно различни от онова, което първоначално съм си представяла”.
