Сигурен съм, че на всички ни е казано да не играем с нашата храна.
Но помислете отново. Тъй като храната, разбира се, играе роля в изкуството в продължение на хилядолетия. Не трябва да търсим по-далеч от Джузепе Арчимполдо, чиито причудливи портрети включват плодове, зеленчуци и цветя.
Също така помислете за великолепния холандски златен век, където свежи плодове или екзотични морски дарове се натрупват върху светещи съдове, излагайки богатството и статута на собственика си.
Jan Davidsz. de Heem, A Banqueting Scene, ca. 1640-41, Metropolitan Museum of Art
Пост-импресионистите бяха донякъде привлечени от плодовете – помислете си за портокалите на Пол Сезан, изпълнени с живи, ярки цветове – почти можем помиришем жарта!
Paul Cezanne, Still Life with Apples and Oranges, 1899, Musée d’Orsay
По време на поп арт епохата, храната стана социална метафора. Виждаме Уейн Тибо да рисува редици от пайове и сладкиши в ярки пастелни цветове.
Wayne Thiebaud, Assorted Cakes And Tarts, 1969, © Wayne Thiebaud / Licensed by VAGA, New York, NY
Но всичко това е нарисувано. Ами ако самата храна е материалът?
Докато сънливо разпръсквате масло върху препечена филийка сутрин, разсъждавайте върху факта, че будистката практика за изрязване на мандали и божества от ярко оцветено масло започва през петнадесети век.
Ogyen Trinley Dorje, Karmapa Lama, 17th, Torma Buddhist butter sculpture, Rubin Museum of Art, New York
Маслените скулптури са често срещани на банкетните маси в епохата на Ренесанса. Също така са били част от американските държавни панаири в продължение на десетилетия. Американската скулпторка Каролайн Брукс казва, че маслото има “богатство отвъд алабастър”. Тя го предпочитала пред глината, която по-лесно се изсушава и напуква. Маслото обаче има един сериозен недостатък като художествен носител – то трябва да бъде студено. През 1878 г. Брукс планира пътуване от Ню Йорк до Париж с маслена скулптура за изложба в международното изложение. Тя изчаква кораб, който да носи достатъчно лед, за да запази изящно издълбаната й статуя, съдържаща 110 кг. масло. Пристига във Франция твърде късно, за да се присъедини към изложбата.
Caroline Brooks, Dreaming Iolanthe, 1876, Centennial Exhibition, butter sculpture
Швейцарско-германският художник Дитер Рот създава долната скулптура през 1970 г. в галерия в Лос Анджелис. Той запълва 37 куфара със сирене, които да притискат други сирена по стените. Идеята е, че те ще капят на пода. Няколко дни след откриването на изложбата, галерията започнала на мирише много. Тя се препълнила с червеи и мухи, и инспектори по здравеопазването заплашили да я затворят. Художникът заявява, че насекомите всъщност са неговата “истинска” аудитория след което събрали някои от мъртвите мухи и ги държали в буркан. Рот използва в своите произведения много видове органични, нетрадиционни материали. Това “шоколадово” зайче определено не е годно за консумация, обаче е направено от слама.
Карл Гензел бил шизофренски аутсайдър, който твърдял, че е Исус Христос. Първите му артистични изрази се случват през 1912 г., когато започнал да моделира неприлични фигури от сдъвкан хляб. За съжаление никоя от тях не оцеляла. Тези “кофлуслери” разгневили лидерите на нацистка Германия, които съставят списъци на “новоизроденото” изкуство, което трябва да бъде унищожено.
Frieze from the Wieliczka salt mines, Krakow, Poland 2018. Photo by Candy Bedworth
И накрая, една подправка. Изображението е от солните полски мини край Виеличка, Краков. Тези релефи, държани в подземна солена мина, са издълбани изцяло от каменна сол.
dailyartmagazine
Автор: Пламен Михайлов
