Творбата се превръща в синоним на Флоренция
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони е роден на 6 март 1475 г. или както е по-известен само като Микеланджело е италиански ренесансов скулптор, художник, архитект, поет. Роден е в град Капрезе – Италия, но още като е бил малък семейството му се мести във Флоренция. Майка му умира, когато Микеланджело е бил само на 6 години. Баща му го праща на училище, но малкия Микеланджело не се интересува много от уроците, тъй като мечтаел да рисува. През 1488 година -13 годишен става чирак на художника Доменико Гирландайо. През 1490 г. тогавашният владетел на Флоренция Лоренцо де Медичи иска Гирландайо да му изпрати двамата си най-добри ученици – единият от тях бил Микеланджело. Така от 1490 до 1492 г. Микеланджело учи в Академията основана от семейството на Медичи. През следващите години подобрява уменията си и започва да прави скулптури. През 1496 г. Микеланджело се мести в Рим. Там той получава поръчка да изработи статуя на Исус Христос, която да представлява вече разпнатото му тяло, което стои в скута на майка му. Едва 24-годишен Микеланджело завършва поръчаната му статуя, която е наречена Пиета/1498-99/ и днес е един от шедьоврите на скулптурата в цялата човешка история.
След това се връща отново във Флоренция и приема друга поръчка. Да изработи статуя на Давид от огромен блок от мрамор. Той работи по нея около две години, а когато я завършил статуята била висока цели 5 метра и тежала около 6 тона – днес най-известната статуя на Микеланджело.
“Давид” се превръща в синоним на Флоренция
Първоначалната идея да бъде поставен в катедралата „Санта Мария дел Фиоре” се оказва неизпълнима. “Давид” е изложен в двореца “Палацо Векио”, където стои като символ на сила и мощ от 1504 г. до 1873 г., когато е преместен окончателно в Академията на изкуствата във Флоренция.
За разлика от дотогавашни опити за изобразяването на библейската фигура Давид, творбата на Микеланджело го представя по различен начин – без главата на победения от него Голиат, както са го обрисували по-рано Донатело и Верокио.
„Давид” се превръща в синоним на града Флоренция, а неговите жители започват да го приемат като техен защитник.
Интересен факт е, че Донатело се опитва да работи върху същия мраморен блок 50 години по-рано, но го изоставя, защото според него той е дефектен.
А от този дефектен мраморен блок Микеланджело създава един от най-големите шедьоври на Ренесанса. Неведоми са пътищата на съдбата…
Скулптурата не остава и пощадена от хорския гняв. През 1527 г. по време на спонтанен протест група от тълпата хвърля стол и счупва лявата ръка на „Давид” на три места.
Неведнъж голотата на шедьовъра на Микеланджело е предизвиквала удивление. През 1857 г. преди да бъде изложен в музей в Лондон кралица Виктория нарежда голямо листо от смокиня да бъде използвано, за да покрие гениталиите на статуята.
Преместването на скулптурата от ателието на Микеланджело до двореца „Палацо Векио” отнема четири дни, въпреки че разстоянието е малко повече от километър и половина.
През 1505 г. новоизбраният папа Юлий II кани Микеланджело да се върне в Рим и да извае неговата гробница. Проект по който той работи с известни паузи в следващите 40 години. През 1508 година Микеланджело получава нова поръчка от папата – да изрисува таваните на Сикстинската капела, но той определял себе си повече като скулптор, а не като художник и затова първоначално не приел предложението, но в крайна сметка не могъл да откаже на папата. Рисуването на шедьоврите му отнело повече от 4 години, тъй като дължината им е била повече от 40 м. и ширина 14 м. Изрисувал общо 43 фигури, като повечето били мотиви от библията, включително и картината „Сътворението на Адам”.
Рисуването на таваните било трудно, защото художникът трябвало да работи качен на скеле. След невероятните шедьоври, които рисува в Сикстинската капела Микеланджело е признат за един от най-великите художници и скулптори.
През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III му възлага поръчка да нарисува Старшния съд и издава бреве на 1 септември 1535 г., с което назначава художника за официален архитект, скулптор и живописец на Ватиканския дворец с доживотна пенсия. От 1536 г. до 1541 г. Микеланджело работи върху стенописа Страшния съд.
Микеланджело е написал и стотици поеми, работил е като архитект – проектирал е купола на базиликата Свети Петър. Художникът е бил толкова популярен, че дори докато е бил жив за него вече е имало публикувани две биографии. Великият художник и скулптор умира на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст, но е погребан, съобразно неговото желание – във Флоренция – в църквата „Санта Кроче”.
Източник:Vesti.bg
