Ансел Адамс е роден на 20 февруари 1902 г. в Сан Франциско, в семейството на калифорнийски бизнесмен, при това достатъчно богат. 5 години след раждането на сина си, бащата се разорил, което се отразило и на самия Ансел: при своята енергичност, той станал затворен (и безусловно, талантлив!), а нееднозначните отношения в семейството (родителите му са имали класическо викторианско възпитание, а и са го родили много късно) са довели и до проблеми в училище, което той не завършил. На 12 е започнал да се занимава с музика, а на 19 – с фотография (родителите му подаряват Kodak No.1 Box Brownie). Тогава е придобил навика да броди сам в околностите, търсейки красиви места: често ходел в Йосемитската долина (планините Сиера Невада – така се влюбил в тези места, че до смъртта си всяко лято ги е посещавал) и търсел най-добрата гледна точка и атмосферни условия.
Без да се преувеличава може да се твърди, че Ансел Адамс е бил велик човек. Освен болест, фотографията е била за него муза и основно увлечение.
За своят живот той е допринесъл за фотографията толкова, колкото не е успял нито един обикновен фотограф, а приносът във фотографското дело изобщо е съпоставим с работите на хора, като Прокудин-Горский или Нилсфор Нипс.
В момента фотографията е толкова широко разпространена. Фотографии на Ансел можем да видим на пощенска картичка или на стената на някое заведение. Неговите пейзажи са толкова широк разпространени, че незапознатото око изобщо не може да оцени техниката и начинът, по който представя една обикновена картина. Но както самият той казва: „Минавам покрай нещо, то ме развълнува, представям картината в ума си и правя снимката. А на вас давам еквивалент на това какво съм видял и какво съм почувстал“. Неговите фотографии не са просто пейзаж. Всеки може да снима това пред себе си. Но Ансел го прави по такъв великолепен начин, който те кара да стоиш и да гледаш снимката, да видиш всичките й детайли.
Той е гении в използването на светлината в неговите снимки. Създава заедно с Фред Арчър инструмент, който нарича „Зоновата система“. Тя разделя диапазона между черно и бяло на 11 отделни части. Tака той се ориентира къде се позиционират тоналностите в картината. Използва системата като средство за определяне на времето за експониране и проявяване и най-доброто степенуване на полутонове. Разбира как ще изглежда снимката преду да я заснеме и как ще се промени след като бъде копирана.
Фотографиите на Адамс се различават с това, че той не се стреми да представи нещата такива, каквито са те в действителност. Създава своя собствена представа за това как иска неговите снимки да изглеждат. Когато заснема своята снимка „Monolith Face of Half-Dome“, той за първи път използва техниката си Визуализация. Заснема първият си кадър на стената като използва жълт филтър, но гледайки през визьора разбира, че това не е, което визуализира. За следващия си кадър, той слага червен филтър, отвора на f22 и заснема снимката за 5 секунди. Когато проявява, разбира че тази снимка съвпада напълно с неговата представа. Той напълно изменил картината пред него и я насочил в руслото на собствените му усещания. Черното в снимката става по-наситено, а светлите тонове се открояват, като изпъкват на фона на обкражаващия мрак. Небето от невзрачно сиво, сега е тъмно и вкарва повече драматичност в образа. Контраста на снимката е по-наситен и я кара да излъчва много повече чувство.
Ансел Адамс притежава уникална способност да балансира различните тонове в своите снимки. Умее да работи уникално с контраста, за да може да постигне своите визуализации за картината пред него.
“Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.”
Този цитат показва смисъла който Ансел влага в своите фотографии. Неговите снимки не показват просто картината пред него. Показват историята, която той иска да представи на нас. Стреми се да изпипа кадъра до край, той е перфекционист, който създава снимки като картини. „Дванадесет снимки за една година – това е добра реколта“.
Смята се, че снимката „Monolith Face of Half-Dome“ става начало на концепцията на Ансел Адамс за това, че фотографията не е това, което човекът обикновено вижда в реалността, а това, което вижда само фотографът, по-своему и различно. Самият Ансел е написал, че когато наблюдава природата, той практически не вижда това, което се случва пред него, а си представя нещо свое, особено, и прави снимка на това, което вижда само той.
При печат Адамс лично обрабатвал всички снимки, понякога с часове. Ансел не се страхувал да ретушира, да променя контраста, да подчертава играта на светлината и сенките, за да изрази по-пълно същността на снимката.
Далеч не всички са признавали и споделяли философията на Ансел Адамс. Особено ожесточени спорове се водели между него и не по-малко известния фотожурналист Картие-Бресон. Мнозина смятали, че моментът, в който “светът се разпада на парчета, а човечеството е в криза”, снимането на природата е просто недопустимо, по-важно е хората да се информират какво става по света. Въпреки това позицията на Ансел винаги остава непреклонна, а фотожурналистиката той смята за откровена пропаганда.
Мненията на корифеите се различавали и по въпросите за печата и обработката на снимките. За разлика от Адамс, Картие-Бресон смятал задачата на фотографа за завършена с натискането на спусъка, като той не е печатал снимки въобще.
В тези години е заснел най-добрите си кадри на природата, които се смятат недостижими и до днес, въпреки появата на цветната и цифровата фотография. Именно затова той толкова рано е преуспял във фотографията. На 32 станал член на съвета на директорите на “Клуб Сиера”.
Разбира се, в това не биха могли да не участват и големи пари. През 1927 г. Той се запознава с Алберт Бендер, бизнесмен и покровител на изкуството. Той му помага да подготви първото си портфолио и да направи първите си продажби. През същата година заснема първия си шедьовър, “Монолит” и се запознава с Едуард Уестън, с който заедно създават “Група f/64”, която му помага да стане успешен и популярен през 30-те години. В творбите си членовете на групата се стремят към максимално подчертаване на пространствената дълбочина и острота на детайлите. Очаровани от възможността да възпроизвеждат прецизно реалността чрез фотографията, те отдават особено предпочитание на близките планове при заснемане на обектите. Eстествено, успехът не е бил постоянен и финансовите проблеми се срещали доста често.
Адамс е бил маниакално привързан към работата си. Казват, че работел по 18 часа на ден без почивка. В резултат на това написал 10 тома технически трудове по теория на фотографията, смятани за класика днес. Разбира се, без да се броят по-малките материали и статии. Казват, че ходил в планините до 80-та си годишнина. Но на снимките не властвали вече планините, а в голяма степен небето, което става все по-голямо и по-голямо, снижавайки хоризонта и одвобождовайки място за себе си.
Текст: Симеон Тенев
