Преди няколко дни Сара Хол, майка шестгодишен син поиска от училището на детето си да премахне от учебната програма версия на “Спящата красавица”, защото била с “неподходящо сексуално поведение”, пише изданието The Independent.
Оригиналната версия, написана от италиански поет през 17 век, е наистина страховита.
В една от най-ранните версии на историята, публикувана като „Талия“ през 1634година от Джамбатиста Базил, принцесата (на име Талия) не убожда пръста си на вретено, а парче лен се забива под нокътя и. Тя пада долу, на пръв поглед мъртва, но нейният баща не може да приеме, че я е загубил безвъзвратно и нарежда да я отнесат в една от неговите спални. След няколко години един цар бил в гората на лов и попаднал в двореца на Талия. Той се опитвал да я събуди, но напразно. Останал в двореца и изнасилил принцесата, докато била в безсъзнание. Тя забременяла и той се провъзгласил за цар на страната. Известно време след това, все още в безсъзнание, Талия родила две деца. По това време царят вече бил женен за друга. Съпругата му била зла и завистлива. Тя се опитала да убие бебетата и да ги изяде. Но едно от тях случайно изсмукало парчето лен от пръста на майка си и тя се събудила. За да накаже съпругата си (която след събуждането на Талия не му била и нужна), той я изгорил жива. Спящата хубавица и царят се оженили и заживели щастливо, разбира се.
Следващите версии на приказката включват добри и лоши феи, проклятия и принцът, който събужда принцесата от 100-годишен сън с целувка.
Сара Хол коментира и запитва дали историята е “все още подходяща” и прави предложение, че тя би могла да бъде използвана за започване на разговор с по-големи деца.
“Децата трябва да се научат на граници и кога да се доверят на непознати, така че дали традиционните приказки принадлежат към съвременния свят на социалните медии? Дори и като дете си мислех, че повечето от тези басни са жалки – от “Червената шапчица” до “Златокоска и трите мечки” и “Принцесата и граховото зърно”, те изглеждаха главно предназначени да внушат страх и безпокойство в читателите си , включително и мен”.
Темповете, с които се сменят епохите, в които живеем изискват гъвкавост и промени. Но трябва ли тези промени да са на всички нива и може ли човек да възприеме и разбере миналото и в същото време да извлече поука за бъдещето? Ще оставим читателя сам да си отговори.
