Биг Брадър и Фермата обръщат Джордж Оруел в гроба

20:00 – бързо пред телевизора, дистанционното отляво, биричката отдясно. И сега идва най-тежкият момент – Фермата или Биг Брадър, Биг Брадър или Фермата? Абе хайде направо и двете, пък ще ги превъртам на рекламите.

Така изглежда обичайната вечер на българина днес.  След изморителния работен ден, прекаран в около 6 часа мрънкане относно нещата, които трябва да се свършат, 1 час пушене и пиене на кафе и за капак още 1 час скролване и коментиране на актуалните новини ( „ШОК! Константин и Фънки ще трябва да се превърнат в Луна и да станат абсолютни двойници на певицата.“), трябва всеки да се самовъзнагради с удоволствието да е зрител на двете най-популярни риалити предавания у нас.

Но какво всъщност ги прави толкова скандални и привличащи за аудиторията?

Поставяйки хора от обществото ни в луксозна клетка, каквато е къщата на Големия брат или заключвайки ги в импровизирани ферми, където трябва да се грижат за двора и животните, тези формати се опитват да ни убедят, че наблюдаваме самите себе си отстрани. Коментирайки и анализирайки човешкото поведение, множество водещи и известни личности успешно имплементират препоръки, съвети и забележки към зрителите.

Така се получава веригата, произтичаща от романа на Джордж Оруел – „1984“.  Припомням на читателя, че там той описа едно бъдещо общество от хора, които са контролирани и водят роботизиран начин на живот. Измислената война, която ни представя Оруел, разделя света на три супердържави, воюващи помежду си -Океания, Евразия и Изтазия. По този начин се поддържало напрежението между хората от различните класи и техния страх.  Йерархията по това време се състои от управляваща и средна класа. Висшите имат за цел да установяват държавен контрол и публична манипулация и да преследват индивидуализма и свободното мислене като „мисловна престъпност”.

Обещанията за равенство имат ключова роля както в миналото, така и днес. Но възможно ли е всички ние да сме равни? Разбира се, че не и трябва да си истински наивен, за да го повярвяш. Та нали до вчера Мегз и Касабие си дърпаха екстеншъните в ожесточени спорове чия рокля е по-скъпа?! Не можем да сме равни, поне не й докато не се сдобием с по някой друг преносим солариум за лице у дома си .

Другата антиутопия на Оруел „Фермата на животните”, също подсказва за проблема с равенството. Едни на пръв поглед мръсни прасета взимат цялата власт и съдбата си в свои ръце, налагайки определени заповеди, които трябва да бъдат следвани. И Оруел, казвайки: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от други”, до болка познат феномен в 21 век.  Сякаш сме се сблъсквала с него неведнъж. Всички имаме равен шанс, уви Иванчо е братовчед на вуйчото на сина на лелята …, затова Иванчо ще вземе моето място в университета, после ще го назначат на моята мечтана работа, а някой ден ще води моят живот.

Да, едва ли Джордж Оруел си е представял, че неговите антиутопии ще бъдат наша реалност. Уви, днес те не просто са реалност, но са и неизменна част от ежедневието на всеки един от нас. Привикнали сме с контрола и манипулациите, налагани ни не само от политици, но и от медиите до такава степен, че вече дори и да ни правят впечатление, не предприемаме нищо. Ще завърша с един негов цитат и пожеланието към всички да не спират да водят своите битки, защото „За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба“.