Всички ние сме били запленявани от съвременното изкуство и то не веднъж. Понякога, не всеки успява да го разбере, но никога не остава безразличен към него. Историята на съвременното изкуство преминава през множество динамични процеси през последните десетилетия, но какво е наистина важно да знаем за него, с какво се отличава съвременното изкуство и какво е необходимо да се подобри в България, за да се стимулира и развива? На тези и още много други въпроси потърсихме отговори от Яра Бубнова, създател и директор на Института за съвременно изкуство в България. Обърнахме внимание и на гледната точка на Мартина Вачева и Камелия Давидкова, съвременни млади творци, които са избрали да се развиват в България.
„Това е изкуството, чиято поява е мотивирана и предизвикана от нашето време – онова, в което живеем, с всичките му противоречия, проблеми и парадокси.”, описва Яра Бубнова. – “ Създателите на съвременното изкуство са наши съвременници, граждaни на обществото, което познаваме, с единствената разлика, че са в състояние визуално да го осмислят и да реагират на него със средствата и формите на изкуството.”-добави още тя.
Директорът на Института за съвременно изкуство в България разказва, че ХХ век и двете десетилетия на ХХI век дадоха в ръцете на художниците множество нови художествени средства – от акрила в живописта до видеото и инсталацията, компютърната анимация, огледално полираната стомана, 3D печата – практически неизброимо множество възможности за реализация на идеи с езика на изкуството.
„Новите медии са една от характеристиките на съвременното изкуство, дори влияят и на използването на традиционните такива.”, споделя Бубнова- “Основният признак на изкуството, като съвременно е когато то се обръща към идеи, позиции, ситуации, гледни точки, интерпретации, отразяващи актуалната представа за света и човека в него.” -разказва още директорът на Института за съвременно изкуство.
За Камелия Давидкова, моден дизайнер и скулптор, съвременното изкуство е сега и утре. Всичко, което се случва около нас и начина, по който мислим и реагираме сред обществото. Неспиращ пърформанс, като животът.
„Теченията се обединяват, там където се отдалечава религията, правилата и следваните стъпки на класическите норми.”, така разсъждава Камелия- “Търсят се нови начини на изразяване. Силно изразен е авторския почерк, сред обществото. Бунтарство и нов вкус към естетиката.„-споделя още тя.
Камелия припомня и корена на думата авангардизъм, която идва от френски „аvant-garde“, което в превод означава- водещ, изпреварващ времето си. Именно от там се корени и същината на съвременното изкуство. Според нея причината за актуалността на съвременното изкуство трябва да се търси в хората.
„Те са виновни. И в хубавия – и в лошия смисъл.”, казва Камелия- “Това, което се случва по света, се отразява и на изкуството. Развитието помага върху различните техники на работа. Нещата се опростяват, други се усложняват. Вярвам, че е към по- добро.“-споделя младата скулпторка.
А за Мартина Вачева, художник и носител на миналогодишните награди БАЗА, съвременното изкуство е надграждането във нови художествени и смислови форми, като огледало на времето, в което живеем.
„Свободата смело да счупиш установените норми без страх и без предразсъдаци извън приетите модели до изграждането на нещо ново, което оставя следи след себе си.”, така разсъждава Мартина– “Това, което провокира сетивата и съзнанието или те кара да се замислиш, или просто понякога остава неразбираемо или отхвърлено, защото е надградило времето си и разбирането за изкуство.“-споделя още младата художничка.
Според хората на изкуството, съвремието се отличава изключително силно и преимуществата му са наистина много, но най-характерни са свободата, смелостта и независимостта.
„Преимущества виждам в изграждането на отношения с изкуството чрез различни визуални езици.“-казва Яра Бубнова- “Посещенията на музеи и галерии обогатяват, разширяват хоризонта, дават представа за различни гледни точки, за това, как проблемите на света се интерпретират от различни поколения и в различен културен контекст, правят ни по отворени и толерантни. А това, особено сега, е изключително важно. Визуалният език се учи по същия начин, както всички останали – чрез по-честа и по-активна „употреба“.“ – отбелязва още тя.
Камелия Давидкова смята, че отличителното на съвременното изкуство, е че имаш възможността да развиваш и откриваш Аз-ът. А относно отричането на политиката и традициите тя казва така:
„За да отричаш политиката и традициите, трябва да знаеш, защо противоречиш на обществените нагласи.“
Но разбираме ли наистина съвременното изкуство?
„Не разбираме много неща, но трудно си го признаваме.”, така смята Яра Бубнова– “Изкуството, не само съвременното, но и от всички останали периоди на човешката история, се проявява публично и по тази причина хората са склонни да му предявяват повече претенции. Илюзия е да се мисли, че „разбираме” изкуството от предишни периоди – вече, например, сме позабравили религиозната иконография, кои атрибути какво означават, както и кои сцени са свързани с определени текстове от Библията.“- споделя още тя.
Според кураторката по същия начин рядко разпознаваме събитията и лицата, като например в бароковата живопис. Както и рядко си даваме сметка по какъв начин изкуството на импресионистите или на Сецесиона е опозиция, в това число и политическа, на академизма, превърнал се по онова време в спирачка за виждането на съвремието.
„Не си спомняме какви психически травми са били контекст на немския експресионизъм или към какво се е стремяло абстрактното изкуство на Мондриан или Малевич.”, казва Бубнова– “Харесваме цветовете, направата на драпериите, как портретите „с точност” изобразяват лицата или колко красив е пейзажът. Но подобни произведения са в публичното пространство от много отдавна, те са в музеите, репродуцират се и се цитират често, оценявани и хвалени са от множество авторитети. Те имат дълги биографии на „харесването”, което често приемаме за разбиране.“
Но в сравнение с тях, Бубнова смята, че съвременното изкуство, особено в България, е все още екзотична птица, рядко се оказва в контекста на престижа или известността. Струва ни се, че трябва да съществува някаква особена посветеност, за да го харесваме и разбираме, докато още просто нямаме навик да го приемаме, като неделима част от художествената традиция. Постепенно и това ще се случи.
А според Камелия Давидкова разбирането на съвременното изкуство, зависи от личната нагласа.
„Опитът ми показва, че разбирането на съвременното изкуство, зависи и е въпрос на твоята лична нагласа.“
Най-добрите начини за популяризиране на съвременното изкуство.
Според повечето хората, които се занимават с изкуство творбите и художниците им трябва да имат по-голямо поле на изява, но трябва да се обърне и внимание на образованието, защото то е основен фактор в популяризирането и разбирането на съвременното изкуство.
„Повече събития от високо професионално ниво, повече внимание на медиите към нашите автори, куратори, критици.”, това е необходимо според Яра Бубнова– “Повече пари за съвременното изкуство в държавния бюджет биха стимулирали и частния сектор да инвестира повече и в авторите, и в събитията. В образователните програми да влиза изучаването на съвременните визуални езици и на тяхното разнообразие.“-споделя още тя.
„Образоването и въвеждането на хората с историята на съвременното изкуство на първо място, за което адмирирам инициативата на Веселина Сариева и първата написана книга за съвременно изкуство в България “Въведение в съвременното изкуство в България” от Весела Ножарова.”,отбелязва Мартина Вачева- “Изключително важна точка, която показва на света, че и ние съществуваме на картата със съвременно изкуство и по добър начин адаптира и нашето общество към него.“-така смята млядата художничка.
Според нея заради затворените времената, в които сме живели е създадена една изолация от света, която тя определя като капаци на очите, внедрен страх и стадно мислене, липса на проявяване на характер и индивидуалност.
„Културата се подценява тук и хората нямат необходимост от нея и не виждат по-далече от кебапчето си. Всичко е останало в една сурова и първична форма на съществуване, за което разказва и работата ми Postтраки.“- споделя Мартина.- „Също ще спомена една работа пърформанс на Вера Млечевска от изложбата “Шок и ужас” с куратор Стефка Цанева – защото имаме спортни новини всеки ден след основните новини по телевизията, а нямаме културни новини вместо спортни?“-добавя още тя.
Според Камелия Давидкова всеки има собствени начин, усещане и стил за популяризирането на своето творчество.
„Търсиш, работиш и показваш на хората. Бъди различен и търси нови начини.“-съветва скулпторката.
Но ако говорим за трудностите, които среща съвременното изкуство, нещата съвсем не опират само до разбирането.
„Съществуването на художниците никога не е било лесно – или са били изцяло зависими от покровители и меценати, църквата, владетелите, просто богатите хора, или са били ограничени от рамките на определена идеология.”, казва Бубнова– “По цяла редица причини изкуството в страните на пост-соца след тяхната изолираност и идеологическите им ограничения, рядко имат сериозни меценати и покровители.“ –разказва тя.
Тя смята, че често изглежда, че независимо от радикалните промени в самото общество, все още се очаква някой друг да поеме отговорността за изкуството и художниците, като държавата, която тя дава за пример, както го е правила през годините на социализма.
„Очакването, особено у нас, някой друг да поеме отговорността, е част от навика на взаимоотношенията с изкуството от миналото.“-добавя още Яра Бубнова.
Камелия Давидкова пък възприема трудностите в съвременното изкуство, като едно предизвикателство.
„За да е съвременно изкуството, то трябва да среща трудности. Мисля си, че в това му е чара. Създаването на нови и различни хоризонти е неспирно търсене. Важното е, да си любопитен и да не спираш.“
Какво е мястото на съвременното изкуство в България?
„За съжаление много скромно.”,смята Бубнова– “Известните ни съвременни художници са по-известни зад граница, отколкото у нас. Почти нямаме публични колекции на сегашното ни изкуство, чрез които да се «свиква», да се научава кой- кой е. Недостигът и публичното меценатство, и колекционерството, в България рядко се инициират съвременни международни изложби или информацията за тях не представлява интерес за медиите, нямаме специализирани издания, в които би се развивала критиката, страната ни дори не участва в повечето международни изложби, биеналета, дори и в панаири на изкуството. Всички подобни усилия се правят от малка група ентусиасти, и макар качеството на продукта им да е доста високо, те нямат време и сили за мащабни маркетингови усилия у дома.“-споделя директорът на Института за съвременно изкуство в България.
„Мястото на съвременното изкуство в България, не заема много и не пречи.“-казва Камелия.-„Това го прави отличаващо се. Тенденциите обещават развитие за авангардистите. Аз съм оптимистично настроена. И ми се работи.“-добавя още тя.
Какво е необходимо да се подобри в България, за да се стимулира и развива съвременното изкуство?
Постоянна експозиция на съвременно изкуство на български, а по възможност и на чуждестранни автори, както и стипендии за художници в началото на кариерата им, награди за постиженията на вече утвърдените имена. Това са само част от нещата, които Яра Бубнова смята, че трябва да се подобрят.
„Както споменах, нямаме специализирани издания, образованието в тази сфера куца, а образованието за критици изцяло отсъства.”, казва Бубнова- “Не стигат и преводните текстове, каталозите, дори книги и за модерното, камо ли за съвременното изкуство. Имаме великолепни автори, но цялата им реализация рядко се забелязва от сънародниците им. Има много какво да се желае.“-споделя още тя.
Според младите артисти проблемите за подобряването и развитието на съвременното изкуство в България, трябва да се търсят много по на дълбоко.
„Проблема не е до това, да се търси начин, да се стимулира съвременното изкуство.”-казва Камелия Давидкова– “Необходимо е повече. Внимание и култура в семействата. Интересни и различни подходи в образователната система. Тогава ще можем да развиваме и изкуството у нас.“-разказва тя.
„Трябва да се обърне по-сериозно внимание на съвременното изкуство в културната политика.“-споделя Мартина Вачева.
„Цялата система в България, която иска да те променя, манипулира и да те заличи, като личност е за сменяне… “,казва Камелия– “Трябва да учим децата да ценят различното от нас, ама и родителите им също.“
Въпреки всички трудности на изкуството в България, талантливите артистки избират да останат и да се развиват тук.
„Мястото ми за развитие е вътре в мен. Където и да се намирам, нося вдъхновенията си и всичко се случва.“-споделя Камелия Давидкова.
„Живеем в отворени времена и няма пречка да си базиран тук и да пътуваш навсякъде другаде.”,смята Мартина Вачева- “Тази назадничевост в България ме привлича. Тя понякога е плюс за разлика от капиталистическите страни където всичко е, от до и е лишена от импровизация и искрен импулс. В същото време тази назадничевост и културна необразованост тук дразни, шокира и си казваш, че ако не сам Ти, няма кой да ти го промени…и усещам има резултат.“
Според Мартина е важно всеки да си вярва и да знае какво иска.
„ Ако знаеш, всичко останало е въпрос на време и целенасоченост. А тук има много качествени хора и такива, които са се завърнали от различни страни и постоянно го доказват. Така се образува среда, която дава добри предпоставки за развитието му. През последните години отвориха много качествени галерии и пространства за съвременно изкуство както и все повече изложби се направиха. Това вдъхновява и дава една верижност на нещата.“-коментира художничката.
Автор: Ирина Иванова
4.5