“Малко след като я срещнах, все още не го осъзнавах, но Фрида вече бе станала най-важния фактор в моя живот. И щеше да продължи да бъде до момента на своята смърт.”
Има нещо хипнотизиращо в съдбоносните срещи, които запалват бурни, оставящи отпечатък връзки, продължаващи цял живот. Вземете, например, любовта, протекла в размяната на писма между Франц Кафка и Милена. Една от най-страстните, шумни и наситени с емоция връзка в модерната история е тази между легендарните художници Фрида Кало и Диего Ривера. За тяхното запознанство може да научим от книгата за Ривера “Моето изкуство, моят живот: автобиография”, публикувана от журналистката Гладис Марч, която следва художникът през последните години от живтоа му.
Диего Ривера среща бурната петнадесет годишна Фрида, докато рисува своята първи по-значителен стенопис – “Сътворението” в Националната подготвително училище през 1922г. Младата Кало е една от само трийсете момичета в престижната институция.
“Както рисувах, изведнъж чух иззад колоните гласът на момиче, което не можех да зърна: “Пази се, Диего, Нахуи идва за теб.” Това е името на талантлива индианска художничка, която позира за една от фигурите в аудиторията.”
Невидимият глас продължава да се закача и присмива на Диего, без той да има идея на кого принадлежи. Една вечер, докато той работи по творба, за която му позира Марина Гладалупе(Лупе), която по-късно става негова жена, мистериозният провокатор най-накрая се разкрива. Ривера чува вълнението на тълпа от момичета, идваща откъм вратата на аудиторията и това е моментът, който едва по-късно осъзнава като повратна точка в своя живот.
“Изведнъж вратите се отвориха и ученичките, които не изглеждаха повече от десет, нахлуха вътре. Тя бе облечена като всяко едно друго момиче в училището, но нейните маниери я различаваха от всички останали. Излъчваше твърда увереност и достойнство, а пламъкът в очите й бе необичаен.
Дойде директно към мен с въпроса: “Би ли ти било неудобно да те наблюдавам, докато работиш?
“Не, млада госпожице, за мен би било удоволствие.” – отговорих й аз.”
Тя седна на пода и започна да ме наблюдава безмълвно. Очите й проследяваха всяко движение на моята четка. Само за няколко часа ревността на Лупе бе подпалена и тя започна гневно да напада момичето. Но Фрида не й обърна никакво внимание, което я разгневи още повече. С ръце на хълбоците тя застана пред нея лице в лице. Младата Кало спокойно, без да казва и дума, отвърна на погледа й.
Изумена, Гладалупе, дълго време я гледа. след което се засмя и с тон, изпълнен с адмирация, ми каза: “Виж това момиче, Толкова е малка, а изобщо не се страхува от висока, силна жена като мен. Харесвам я.”
Фрида остана при нас в продължение на три часа. Когато си тръгна, изрече само: “Лека нощ”. Едва година по-късно научих коя е тя, но все още дори и не предполагах, че един ден ще бъде моя жена.”
Пътищата на двамата се преплитат няколко години по-късно. Ето как започва тяхната в страстна, в истинския смисъл на думата, любовна история:
“Бях се покачил на скеле и работих върху един от стенописите си за Министерство на образованието, когато чух женски глас да вика: “Диего, слез долу! Имам да обсъдя с теб за нещо важно!”
Обърнах се надолу и видях момиче на около осемнайсет. Имаше красиво, трепетно тяло и деликатно лице, Косата й бе дълга и буйна. Веждите й се сключва в артистична линия. която приличаше на крилата на черна птица и подчертаваха нейните нетипични, страстни очи.”
Тя едва го изчаква да слезе по стълбите, за да заяви ясно, с характерната си увереност, своите амбиции:
“Не дойдох тук, за да се забавлявам. Трябва да работя, за да се издържам. Донесох няколко мои картини. Искам да ги разгледаш подробно и да ми дадеш професионалното си мнение, Искам напълно обективна оценка защото не ми е необходимо да им правиш комплимент, само за да задоволиш моето самолюбие. Трябва да разбера дали мога да бъда достатъчно добър художник и да припечелвам от тази професия. Донесох три от моите работи. Искаш ли да ги погледнеш?”
Ривера се съгласява и я последва в пространството под скелето, където младата жена е подредила своите творби. В спомените си той се връща назад към неочакваната възхита, която го изпълва в този момент пред неочаквано умело нарисуваните творби. Това е безценното усещане за креативна връзка, което изпитва един творец, когато е поразен от работата на друг. Признанието пред таланта на Фрида мигновено прераства в любов:
“Тя повдигна всяка от тях поотделно, за да ги доближи до погледа ми. И трите бяха портрети на жени. Разгледах ги и е слабо да кажа, че съм впечатлен. Платната носеха в себе си силно експресивна енергия, Характерите на персонажите бяха предадени детайлно и умело. Нямаха и следа от стандартните трикове в опит за креативност, които обикновено бележат работата на младите амбициозни творци. Тяхната чистота бе искрена и съдържаше честност в своята направа, белег на истински артистичен характер. Картините медиираха витална сетивност, изградна от безмилостна, но чувствителна наблюдателност и емпатия. За мен бе очевидно, че това момиче е автентичен художник”.
Но Фрида е добре на ясно с репутацията на Ривера като женкар и Казанова. Тя е по-скоро скептична спрямо ентусиазма, който вижда върху лицето му и веднага го срязва с коментар:
“Не дойдох тук, за да си прося комплименти. Искам критиката на един сериозен мъж. Не съм нито любител на изкуството, нито аматьор. А просто момиче, което трябва да печели препитанието си. “
Ривера е просто порзаен – интелектуално, творчески и въпреки че все още не го осъзнава – романтично.
“Почувствах се толкова въвлечен в работата на това момиче. Адмирациите ми към нея бяха безбрежни. Съветът ми към нея не беше да бъде друг, освен: “Според мен, трябва да продължиш да рисуваш, независимо какво ще ти коства и колко трудно ще бъде.”
Кало се заклева да последва този съвет и го моли за последна услуга – да посети домът й в неделя, където Ривера ще може да разгледа остатъка от нейните картини. Едва след като казва адреса си и своето името, Диего си припомня коя е тя, както че и това не е първата им среща. В паметта му изскача моментът на тяхната първа среща няколко години по-рано, когато младото момиче отстоява себе си без грам притеснение. Освен всичко, е слушал и история за младата Фрида от свой добър приятел, директора на Националното подготвително училище. Той му е разказвал за нея като за момичето, лидер на бандата. наречена “нежните престъпници”, заради чиито провокации едва не подава оставка.
“Просто промълвих: “Но ти си…”
Тя ме спря и сложи ръка на устата ми. В очите й се виждаше дяволит блясък. Отвърна ми заплашително: Да, и какво от това? Аз бях онова момиче, но какво значение има? Все още ли си съгласен да дойдеш в неделя? Едва сдържах възторга си да възкликна: “повече от всичко на света”, Но ако бях показал ентусиазма си, тя може би изобщо не би ми позволила да го направя. Затова просто отвърнах с “да”. След което, при категоричният й отказ да й помогна с картините, тя си тръгна със своите произведения под ръка.”
Няколко дни по-късно Ривера се представя в дома на Кало, само за да я открие в друго нетипична за една млада дама дейност:
“Видях я покатерена върху високо дърво, облечена в гащеризон. След като слезе смеейки се, ме хвана енергично за ръка, за да ме поведе из къщата. която изглеждаше празна. Показа ми стаята си и нареди всичките си картини наоколо. Всичко това, нейните неща, стая, поведение, ме изпълниха с радост.”
Само след няколко дни двамата се целуват за първи път и Ривера започва да я “ухажва сериозно”. Въпреки че тя е само на осемнадесет, а той два пъти на нейната възраст, никой от тях не се чувства неудобно. Година по-късно, на 21 август 1929г. двамата се женят с церемония в Мексико Сити. И остават заедно до смъртта на Кало през 1954г. Въпреки че имат отворена връзка и са известни със своите многобройни афери, най-популярни от които са връзките на Фрида с френската певица, танцьорка и актриса Джозефин Бейкър и руския марксистки теоретик Леон Троцки и двамата, без каквото и да е съмнение заявяват, че са един за друг любовта на живота.
