През 1958 г., преживявайки криза на идентичността, калифорнистката художничка Барбара Смит посещава за първи път психотерапевт.
Смит, която омъжена домакиня с деца, по-късно описва изолацията, която преживява като обичайна. Тя e от първото поколение американски, образовани от колежа жени, но домакини, които изпадат в подобна криза.
Тази криза отчасти е причината за пораждането на феминизмът.
Смит посещава колеж “Помона”, където изучава живопис, история на изкуството и религия. Омъжва се две години преди да завърши през 1953 г. и бързо ражда три деца.
Терапевтът на Барбара я радикализира, като я запознава с Бети Фридан, Симон де Бовоар и с редица други писатели и теоретици. Психотерапията предизвика художествена революция: “Цялото ми съзнание се е променило“, казва Смит пред изданието thewhitereview.
В средата на 60-те години на миналия век, след като бракът ѝ се разпада, Смит прави радикален ход като инсталира в дома си копирна машина Xerox, с която да нправи изкуство. Xerox предлага на обикновените хора революционна технология, която им позволява да правят копия, да прехвърлят информация и да се самоиздават – сканиране от стъклена пластина, при което електронно заредените частици попадат в същата конфигурация като оригинала.
Xerox позволява на Смит да прави изкуство от ежедневието си по време на травмата ѝ от развода си през 1968 г. и последвалата загуба на родителски права върху децата си.
През 1972 година Барбара основава художествената галерия F-Space.
Един от най-известните проекти, с който се свързва Смит е “Feed me” от 1973 година, в който жената стой цяла вечер гола, покрита с книги и други материали и се оставя на аудиторията да я храни. Тази изложба би могла да се разгледа като редуктивен акт на сексуално обективизиране, формулиран като радикален феминистки акт, но това е несправедливо опростено. Само една година по-късно Марина Абрамович покани публика да направи каквото си пожелае по време на изпълнението на Rhythm 0 (1974), което доведе до сексуално нападение и завърши с опит за убойство. Разликата между утвърждаващия опит на Смит и злоупотребяващия кошмар на Абрамович е явна, но и двете се отнасят до проблематичната динамика на силата на женската сексуалност в патриархалното общество.
Чрез изкуството, Смит разказва своята история за образуването – от застояла домакиня до радикална феминистка художничка и духовник. От ранните си пионерски изпълнения, тя продължава да развива радикална интердисциплинарна работа, използвайки материала на своя живот, за да изследва политиката на социалните системи.
Голяма част от историята на представянето и нейната теоретизация включва изследване на това, което автентична идентичност в сравнение с изпълнената идентичност може да означава. Работата на Смит засяга често поляризираните, фрагментирани идентичности, които изпълняваме, и разглежда как да приведем вътрешно автентичното автентично себе си и екстериора, изграждайки себе си.
Като цяло целта ѝ е да изследва социално конструираните модели на поведение, да създава ситуации, при които участниците пречупват или превъзхождат вътрешните обратни връзки, като контролират собствените си действия – и най-важното – да се обърне внимание на структурите на властта.
