Снимка: AP/ Vladim Ghirda
Миналата седмица в Манхатън започна процесът на турско-иранския бизнесмен Реза Зараб. Зараб, който поддържа тесни връзки с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, твърди, че е изпълнил сложна схема за злато за петрол, с цел да заобиколи международните санкции срещу Иран, евентуално с помощта на роднини и съюзници на министрите на турското правителство.
Американски служители арестуваха Зараб през март 2016 г., докато почиваше в Маями, Флорида. Скоро след началото на производството обаче обвиненията бяха оттеглени, а в сряда Забраб отправи обвинения, че е подкупил министър на икономиката като част от неговата санкционираща ракета.
Цялата афера би могла да навреди на Ердоган и поставя турския лидер на ръба, който от своя страна обвини САЩ, че е станала жертва в сложна конспирация за свалянето на турския режим.
Истинският виновник, ръководещ всичко е Фетхулах Гюлен, духовен водач на известното движение Хизмет (или “Гюлинист”), който живее в изгнание в Пенсилвания и който Ердоган твърди, че е организирал преврата от 2016 г. срещу него.
Изключителният случай на Зараб е само един пример за по-голяма тенденция в Турция: 
възраждането на организираната престъпност. През последните десет години се наблюдава драматично разширяване на незаконната търговия и контрабандата в цялата страна. Част от възходящото движение е свързано с избухването на сирийската гражданска война през 2011 г. и с влошаващото се състояние на вътрешните работи в Ирак, след възхода на Ислямска държава през 2014 г. Нестабилността подтикна експлозия от трафик покрай южната част на турската граница.
Например, Отделът за борба с контрабандата и организираната престъпност (известна като “КОМ”), извърши близо 800 удара, свързани с незаконната търговия с петрол през 2009 г., но до 2014 г. общият брой на тези операции скочи до почти 5 000. През 2014 г. повече от 8 000 лица бяха задържани по обвинения в контрабанда на хероин, което е двойно увеличение от 2009 г. насам и петкратно увеличение от 2001 г. насам.
Скоростта в незаконните отрасли на Турция е свързана с Ердоган и неговата администрация. Те не успяват да покажат решителност или спешност пред тези предизвикателства. Правителствените служители са изключително мълчаливи за нарастването на контрабандата. Анкара отдавна се противопоставя на международните призиви за затваряне на сирийската граница, въпреки големия брой чуждестранни бойци, пресичащи от турска територия. Едва след нахлуването на Турция в Сирия през август 2016 г. правителството започна изграждането на гранична стена от 560 мили по границата със Сирия.
Неотдавнашните арести и конфискации, включително залавянето на 100 тона контрабандни нефтопродукти през март, се случиха само заради засиления международен натиск вследствие на новинарски съобщения за незаконна контрабанда на петрол и друга незаконна дейност между Турция и контролирана от ИДИЛ територия.
В допълнение към небрежността си, турското правителство изглежда пряко ангажирано в престъпна дейност.
Най-изтъкващите признаци се появиха през декември 2013 г., когато турски прокурори арестуваха Забраб и синовете на четири видни министри от правителствената Партия на справедливостта и развитието (ПСР) по обвинения в пране на пари и контрабанда, нарушения на санкции и подкупи. Ердоган, който тогава беше премиер, помогна за основаването на партията през 2001 г. и поддържаше тесни връзки с министрите. Въпреки че разследването подтикна оставката на няколко министри от ПСР, Ердоган публично се отказа от длъжностни лица в КОМ и други бюра, че подстрекават “военен преврат”. Той обвини Гюлен, като определи разследването като акт на отмъщение от многото поддръжници на Гюлен в Турция.
През януари 2014 г., след като Ердоган пое президентството, той уволни хиляди офицери и други служители на КОМ. Един месец по-късно той освобождава Забраб от затвора и делото е закрито.
В друг обезпокоителен знак през април 2015 г., турското правителство отмени лимитите за деклариране на чужда валута, която туристи имат правото да внасят в страната, формално с цел да насърчи чуждестранните инвестиции. Този ход предизвиква опасения сред международни пазачи, като Task Force за финансово действие, който отдавна лобира за Турция да укрепи законите си срещу прането на пари.
Нещо повече, през март 2016 г. Държавният департамент на САЩ публикува доклад за прозрачността и ефикасността на турските офицери и съдилища, натоварени да контролират финансовия сектор в страната, стигайки до такава степен, че да наречем механизмите на Турция срещу прането на пари “слаби и лишени от необходимите инструменти и опит, за да се противодейства ефективно на финансирането на тероризма”.
Само месец преди издаването на доклада от Държавния департамент, италианските прокурори започнаха разследване на най-големия син на Ердоган, Билал, по подозрение за пране на пари. Въпреки че впоследствие разследването е било изоставено и обвиненията са били отменени, правните трудности на Билал Ердоган изглежда са в отговор на наказателните производства, които са заразили сътрудниците на баща му през 2013 г.
Обществото беше справедливо възмутено от тези събития, но реакцията им беше овладяна от опита за преврат на 15 юли 2016 г. и масовите прочиствания и арести, които последваха. Непосредственото и непоколебимо настояване на Ердоган за ролята на Гюлен в преврата накара по-голямата част от турските медии, както и голяма част от обществеността, да гледат на твърденията за подкуп и корупция от 2013 г. по много по-предпазливо. Твърденията на държавата, че КОМ е съучастник в преврата, доведоха обществеността до предположението, че и други криминални разследвания са били опити на служители на Гюлени за подкопаване на турското правителство. Съгласно тези твърдения през 2014 г. турски съдия отмени предишни присъди на известния шеф на мафията Седат Пекер, чиято дясна политика бързо го вкара в орбитата на Ердоган. По-късно, в проправителствени ежедневници започнаха да циркулират снимки на Ердоган, прегръщайки Пекер, на сватбата на виден лидер на ПСР. Такива образи са допринесли много за обществените впечатления, че Турция се е превърнала в фактическа мафиотска държава.
Вместо да се бори с действителното престъпление, турските официални лица и техните съюзници в медиите дойдоха определиха FETO или “Фетуллахистката терористична организация” – като основен източник на организираната престъпна дейност в Турция днес. Ердоган е изгонил или арестувал хиляди служители от КОМ и други правоприлагащи органи. Офицерите, които остават в държавната служба, все повече се занимават с ловуване на гюленисти и техните предполагаеми съюзници.
Според статистиката на КOM за 2016 г. 78% от арестуваните по обвинения в подкуп или корупция са били предполагаеми членове на FETO. Междувременно, други статистики от миналата година показват, че разследванията на по-конвенционалната организирана престъпност драстично са намалели. Едно възможно обяснение за този спад може да бъде бързото възстановяване на турското правоприлагане след опита за преврат от юли 2016 г. За да запълни отново редиците на агенциите за сигурност, Анкара свали основните образователни стандарти за набиране на полицаи. Новите полицаи се заклеха без подходящо обучение или проучване, поставяйки под съмнение компетентността и професионализма на служителите, назначени на КОМ и турската национална полиция. “Турските правоохранителни органи”, според един бивш служител, “са дълбоко травмирани и деморализирани в резултат на очистването. Институционалната памет, опитът и много други възможности са загубени”.
Последствията от стабилното настъпление на Турция в беззаконие поемат по-зловещи тонове, когато се има предвид важността на организираната престъпност в близкото минало на страната. Географското положение на Турция отдавна го превръща в център на незаконни стоки между Европа, Азия и Африка. Постепенното намаляване на върховенството на закона в страната вероятно ще продължи да стимулира незаконния трафик в Европа и САЩ, което ще доведе до ръст на търговията с наркотици, оръжия и незаконни средства, както и на мигранти. Бездънното състояние на отношенията между Брюксел и Анкара може да означава, че сътрудничеството и координацията по тези тежки въпроси на сигурността ще бъдат засегнати. Имайки предвид готовността на Ердоган да заплашва Европа с неограничен поток от бежанци по границите на Турция, е възможно европейските политици да имат малко влияние, за да притиснат турските лидери да вземат по-сериозно въпросите на организираната престъпност.
Що се отнася до отношенията си със Съединените щати, Турция някога е била надежден партньор в борбата с тероризма и организираната престъпност. Това вече не е така. В светлината на дълбоките несъгласия относно избора на политики в Сирия, изглежда вероятно отношенията между САЩ и Турция да достигнат до най-ниската си точка от десетилетия насам. Тъй като списъкът на съюзници на Ердоган става тънък, той и ПСР със сигурност ще продължат да изобразяват всяко възприето действие на натиска на САЩ като нежелан и подривен.
Може да няма нищо, което Вашингтон или Брюксел могат да предложат на Анкара, за да преодолее нарастващото разделение между тях. Би било добре западните политици да започнат да планират съответно следващите си стъпки. Вместо да се надяват на надеждите си за бъдещо сътрудничество, те биха могли да потърсят стратегии, които изолират и защитават Съединените щати и Западна Европа от потенциалните опасности, породени от все по-корумпираната турска държава.
