Сръбският президент Александър Вучич се срещна с руския си колега Владимир Путин. Западната ни съседка държи държи Русия и Запада. Но в крайна сметка ще трябва да избере един път?
“Добрата новина” е това, което Александър Вучич заяви, че очаква от срещата си с руския президент Владимир Путин в Москва във вторник.
Съобщението на Кремъл за срещата представи проблемите в дневния ред неясно: “Лидерите ще обсъждат въпроси, свързани с развитието на руско-сръбското стратегическо партньорство” в своите политически, икономически, културни и хуманитарни аспекти.
Но това посещение също така показва, че Сърбия се противопоставя на натиска да избере страните, тъй като напрежението между Русия и Запада се нагрява. По време на посещение в Белград през октомври американският дипломат Брайън Йе предупреди Сърбия, че “не може да седи на два стола едновременно, особено ако те са толкова далеч“. Това се възприема като пробив на политиката на страната за преследване на членството в ЕС, като същевременно продължава да бъде уюта на Москва.
Според Димитър Бечев, старши сътрудник в Атлантическия съвет и автор на книгата “Съперничество: Русия в Югоизточна Европа”, Вучич не е първият сръбски лидер, който гледа както на изток, така и на запад. “Това беше политиката на почти всяко правителство в Сърбия”.
Нефт, газ и оръжие
В крайна сметка за Сърбия има повече залози в отношенията с Москва, отколкото просто поддържане на изяви с друга славянска и православна държава.
Вярно е, че Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Сърбия и е инвестирал в страната седем пъти повече от Русия от 2010 г. насам. Но Сърбия е силно зависима от Русия за нефта и газа. И страната обсъжда участието в планирания проект за тръбопровод “Турски поток”, който се очаква да тече от Русия през Черно море. Ръководителят на руския нефтен и газов гигант “Газпром” Алексей Милър бе в Белград в края на ноември, за да обсъди проекта с Александър Вучич.
Военното оборудване и оръжията също са на масата в руско-сръбските отношения. Сръбското правителство понастоящем води разговори за закупуването на руски S-300 противовъздушни системи и военни хеликоптери. Сърбия наскоро купи шест руски изтребителя, които бяха доставени през октомври.
И това е въпреки факта, че страната поддържа военна неутралност, както Александър Вучич отново подчерта при срещите с Владимир Путин. “Сърбия е независима държава, военно неутрална страна, затова трябва да сме силни войници, за да можем да защитим нашата земя. Надявам се да обсъдим това и много други теми с Владимир Путин“.
Смесени чувства за НАТО
Досега, дори когато става въпрос за военните, Сърбия успя да го направи по два начина, гледайки както на изток, така и на запад. Въпреки интереса на страната към военно оборудване от Русия, през 2017 г. Сърбия участва в 13 военни тренировки с НАТО или нейните членове и седем със САЩ, според Ройтерс. Тя проведе и две тренировки с Русия.
Балансиращият акт изглежда особено важен, когато става въпрос за НАТО. В края на краищата, както подчертава Димитър Бечев, много сърби не забравиха, че НАТО бомбардира тогава Югославия през 1999 г. “Много сърби се чувстват жертва на случилото се през 90-те години […] И Русия се разглежда като сила, която може точно тези грешки “и” съюзник по много въпроси на сигурността “. Но Бечев иска да подчертае, че в крайна сметка “сръбското общество е много по-западно ориентирано. Руската мека сила не е отишла толкова далеч, колкото в някои части на бившия Съветски съюз.
Що се отнася до смесените чувства на Сърбия към НАТО, Елена Гускова, от Института за балканистика към Руската академия на науките в Москва, страната продължава напред. Тя твърди, че сътрудничеството с руските военни е “гаранция за безопасност” за много сърби, като мнозина се чувстват “объркани” от сътрудничеството на правителството с НАТО. “Те ги бомбардират неотдавна и сега те предлагат да работят заедно“, обобщава тя. Решението на правителството, според Гускова, е да работи с всички страни, включително Русия.
Един кризисен център може да предизвика криза
Има един въпрос, който може да разстрои равновесието в стратегията на Сърбия, споменато от Гускова и Бечев. Това е Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш. Ниш е град, недалеч от границите на Сърбия с Косово, в който се помещават мироопазващи войски на НАТО и военна база на САЩ, както и България, член на НАТО и ЕС. Центърът е създаден през 2012 г., за да помогне за справяне с природни бедствия в региона.
Тя се превърна в кост на раздора между Русия и Запада. Русия поставя все по-голям натиск върху Сърбия да предостави дипломатически статут на руския персонал на центъра, настоявайки, че е само за хуманитарни мисии. Американски представители, от друга страна, смятат, че центърът може да стане база за Кремъл, за да шпионира на Запад от Балканите. Междувременно Сърбия се влачи на краката си, за да разреши правния статут на центъра.
Бечев смята, че центърът на Ниш може да съсипе балансиращия акт на Сърбия, тъй като това би могло да бъде причина Русия да “каля водите”.
“Ако Русия е по-обструкционистка и се приближи, ще има натиск от Запада и тогава може да стане много трудно за Сърбия да запази традиционната си позиция за балансиране на Изтока и Запада”.
Страхотна стратегия
Но ако Русия продължава да дава на Вучич място за маневриране, тогава стратегията на Сърбия за “заседание на два кабинета” може да продължи да работи за страната, твърди Бечев. “Ако е жизнеспособно сега, когато нещата са много поляризирани, то вероятно ще бъде жизнеспособно своевременно, когато отношенията между Запада и Русия се подобрят“.
Гукова, от друга страна, вярва, че това ще бъде Западът, а не действията на Русия, което принуждава Сърбия да избере страни. “Тази година [Сърбия] вече получи ясен сигнал от западните политици, че трябва да реши.”
Но Бечев смята, че поставянето ѝ в центъра на геополитическия тласък на войната, всъщност е разбираема стратегия за Сърбия. “Докато Сърбия се смята за бойно поле между НАТО, или Запада и Русия, западните правителства ще бъдат много по-снизходителни към Вучич и няма да задават трудни въпроси“, обяснява Бечев.
Той смята, че Сърбия ще се опита да запази позицията си между Русия и Запада възможно най-дълго. – Те предпочитат да не правят този избор.
