Тошо Пейков е автор на книги и албуми, политик, планинар, алпинист, спортист, историк.
Поводът за срещата ни е създаването на албума му „Епопея за незабравимите български опълченци“. Сто и седемдесет фотографии събира д-р Тошо Пейков в историческия фото-албум ”. Идеята на автора е да ни кара да си спомним образите на първите измежду българите, които са променили всички останали, защото „с тези образи в душите си, ставаме по-богати”.
Историята на опълчението е подкрепена с автентични разкази на опълченци, с техни портрети и групови снимки. Представени са и образите и бойните биографии на командирите на Българското опълчение – руснаци и българи. С уникални портрети са представени застъпниците за българската кауза – Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Оскар Уайлд, Уилям Гладстон, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго и др.
Ето и какво разказа д-р Тошо Пейков за Sofiapress
Бихте ли ни разказали повече за албума „Епопея за българските опълченци“
Заглавието „Епопея за незабравимите български опълченци“ е една моя реплика и закачка с „Епопея на забравените“ на народния поет Иван Вазов. Тези хора не са забравени до тогова, докато някой не си спомня за тях, а има още живи техни пра-пра внуци, които в изложбата, която открих миналата година, намираха образите на своите прадеди, разпознаваха ги и ми допълваха текстовете към изложбата. След това започнах работа по съставяне на книга и беше по-лесно, защото вече имаше обработени снимки. Някой от тях художничката-оцветителка Мартина Цветанова оцвети, художникът-дизайнер Христо Елезов ги беше подготвил, а Емил Трайков накрая направи контрола върху всички фотоси. Събрахме книгата и цяло лято, поради липса на парични средства, аз усъвършенствах книгата, добавих нови части и от 220 страници, тя стана 236. На корицата съм поставил образа на дядо Станко Вълков, а Филип Симидов, поборник-опълченец, пръв се опитва да състави такъв албум. Той издал един месечник „Опълченец-поборник“, в който е събрал биографиите на опълченците и поборниците с над 100 снимки. Някои от тях влязоха в този албум.
Тук са над 170 снимки в голям формат и с високо качество.
Бихте ли ни разказали за някой опълченец в книгата, който според Вас българите не познават много добре, но трябва да се изучава например в училище и да се говори повече за него?
Образът на Димитър Петков, който става един от най-добрите кметове на София и министър-председател. Аз мисля, че неговата биография е не толкова добре позната. Трагична е съдбата на големия държавник Димитър Петков, който губи едната си ръка на прохода Шипка като млад опълченец. По-късно той се включва със Стефан Стамболов активно в политиката. Става един от най-решителните кметове на София, събаря всички стари сгради и по времето на княз Фердинанд София придобива европейски вид.
По-късно един обиден младеж от Видин пристига и го разстрелва в центъра на София. Такава е съдбата и на неговите двама сина Петко Д. Петков и Никола Петков, който знаете, че влиза в Отечествения фронт, но после комунистите го убиват с чук в затвора.
Така тези трима мъже намират място в моя албум, отделно със снимка на министър-председателя Димитър Петков и обща групова снимка на двамата му сина Петко и Никола.
Защо решихте, че има нужда от такъв албум?
Преди този, аз направих един друг албум „Владетели дворци и дейци на Третото българско царство“ и в него разказах не само съдбата на владетелите на Третото българско царство, но и на техните 32-ма министър-председатели. Така илюстрирах българската история след Освобождението. Близо 70 години се събраха в 386 страници. От там възникна желанието да се разшири една от темите и това беше темата за участието на българите и приносът им в Освободителната война, защото нашият принос е не по-малък от този на руските императорски войници.
Затова в техните бойни биографии съм посочил какви са заслугите на българските опълченци за нашето Освобождение.
Имате ли вече идея за следващ албум?
Следващата година за 5 април, рожденият ден на княз Александър I Батенберг, съм поканен в Хайлигенберг, Германия, където принц Александър е отраснал и където ще бъде изложена изложбата, посветена на него. След изложбата за владетелите и дворците, допълнително развих темата за княз Александър и там се надявам някой да се сети да съставим албум с тези прекрасни снимки, които получих от фондацията, която пази неговото име в Хайлигенберг и друга във Виена.
Вие сте инициатор на идеята повече наши ценности да бъдат признати от ЮНЕСКО. Кои са тези ценности и и случва ли се нещо по този въпрос?
Мисля, че всички познаваме обектите, плод на българската християнска цивилизация, които по достойнство са включени в световния списък за най-големите ценности на света.
Не знам какво е отношението към професор Александър Фол и към тези, които направляваха българската историческа наука и култура, но те успяха по времето на т.нар. социализъм да включат в световния списък по достойнство тези седем и още два природни парка, които могат да привлекат вниманието на световната общественост. Затова аз подех инициативата, като директор тогава на фонд „13 века България“, в списъка да бъдат включени Трявна, с тревненската иконописна и резбарска школа, Самоков със своята иконописна школа, Бачковският манастир и Александровската тракийска гробница.
Тревненци направиха подписка и я внесоха в Министерството на културата, но за жалост, докато г-жа Ирина Бокова беше генерален директор на ЮНЕСКО, тя не успя да прокара нито един такъв паметник.
Борбата продължава и си заслужава да се намери някой последовател, който да продължи това дело.
Изложбите, които започнах бяха именно под това мото – в списъка на ЮНЕСКО да включим още български обекти.
Като популяризатор на Българската християнска култура искам да Ви попитам как виждате в момента българската култура и вяра и накъде отиват?
Всички знаем каква е заслугата и ролята на Българската православна църква – да се слави името на нашия светъл патриарх Неофит и на Българската православна църква. Не за всичко трябва да виним нашите духовни пастири. Би трябвало и ние да се усъвършенстваме, да поправим себе си, като именно в навечерието на светлия християнски празник Рождество Христово свършим някое богоугодно дело, помогнем на нуждаещ се и посетим църквата.
