Между 1819 и 1823 година, испанският художник Франсиско Гоя се оттегля в покрайнините на Мадрид във вила с името „Квинто дел Сордо”, което в превод означава „вилата на глухия”. Въпреки че предходния собственик бил глух, името пасвало и на Гоя, който поради две сериозни заболявания, почти загубил слуха си.
Здравословните проблеми докарали художника до ужас от потенциалното им повтаряне. Като капак на постоянния стрес и страх в който се намирал, в този период на живота си, Гоя изградил сериозна мизантропия. Също, той страдал от паник атаки и бил хистеричен. Това била и причината за неговото усамотяване в Квинто дел Сордо. В рамките на тези четири години, художникът уплътнил времето си в декорация на стените от вътрешността на къщата, рисувайки 14 стенописа. Te нямали имена и поради това се твърди, че Гоя не е смятал да ги показва на никого. Стенописите образуват серията, наречена по-късно „Черните картини”.
Тъмното настроение спохождащо Гоя се отразило и в работата му, тъй като тази серия е изпълнена с призрачност и мрачни тонове, носещи полъх на напрежение. Една от тези картини, в частност, е изключително смущаващата – „Сатурн поглъща един от синовете си” или известна просто като „Сатурн”.
Картината изобразява легендата за Сатурн и неговите деца, според която, семейната поличба се повтаря. Както богът на земеделието детронирал баща си от управлението, така и Сатурн ще бъде свален от престола. Сатурн имал 6 деца, като в страха си от бъдещето, ги изяждал подред. На картината се вижда как богът е вкопчил ръцете си в гърба на невръстното дете, пробивайки кожата му. Дясната ръка на детето е вече изядена, липсва и главата. Виждат се следите от кръв… Бруталната сцена е доукрасена от паническия поглед на Сатурн, изпълнен същевременно с ужас и злоба. Но отчаяният и кръвожаден опит не сполучва. Жената на Сатурн, Опс, скрила третият му син Юпитер на остров Крит. В последствие става това, което поличбата предвижда – Юпитер детронира баща си.
Възможно е Гоя да е бил вдъхновен от картината на Рубенс от 1636 година, носеща същото заглавие, но каква е причината да се захване с тази тема точно в този етап на живота си. Съществуват няколко тълкувания, всяко от които носи своята акуратност, но не може да се посочи единствена истинска причина. Възможно е, чрез тази творба Гоя да илюстрира сблъсъкът между младо и старо поколение, но е възможно и да демонстрира политиката на Испания. Страната консумира своята свежа кръв в различни военни конфликти и революции. Друга опция е, чрез „Сатурн” Гоя да разказва своята връзка със сина си Хавиер –единствено от шестте му деца, което успява да доживее до зряла възраст.
През 1823 година, Гоя прехвърля Квинто дел Сордо на внука си. 70 години по-късно, след смяната на няколко различни собственика, вилата попада в белгийския барон Емил Д’Ерланджър, а стенописите са в сериозно увреден вид. Той, заедно с помощна на главния реставратор на Museo del Prado ги пренасят върху платна, а след това Д’Ерланджър ги дарява на страната. Към този момент 14-те произведения могат да бъдат видяни в Museo del Prado, Мадрид.
Автор: Пламен Михайлов
