На 19 февруари 2000 година напусна завинаги България и света най-големият български композитор Марин Големинов. За своите 91 години той успя да създаде множество произведения в различни жанрове – опера, балет, симфонични и вокално-инструментални произведения, с които постави България редом до най-изявените в музикално отношение страни.
Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в семейството на баща юрист. Своето музикално образование той започва, когато е на 7 годишна възраст, след преместването на семейството в Благоевград (тогава Горна Джумая). Започва уроци по теория на музиката, а през 1927 г. постъпва в Държавната музикална академия в София. Там той се занимава сериозно с цигулка, камерна музика и теория на музикалните дисциплини. Между 1931 и 1934 г. следва композиция в “Скола Канторум” – Париж при известния педагог и композитор Венсан д’Енди. Диригентското си обучение получава от Марсел Лабе. Завършва със златен медал, след което се връща в България и става член на Дружеството на българските композитори “Съвременна музика”.
Марин Големинов преподава в Първа и Втора мъжка гимназия в София и в Музикалната академия. Става доцент, а след това и професор по композиция и оркестрация. Едни от ранните му произведения са: “Първи струнен квартет” и “Луд гидия” – по Пенчо Славейков, която е и първата му акапелна хорова песен. С нея печели награда от Славянския хоров конкурс в Белград. Той редовно дирижира Камерния оркестър на Радио София и написва за него сюитите: “Балкан”, “Гайдар”, “Сюита от 5 македонски народни песни”, “Втори струнен квартет” и др.
За разлика от повечето артисти (и хора въобще), Големинов не спира да се обучава. Заминава на специализация в Мюнхен – Германия, като има честта да учи композиция при проф. Йозеф Хаас и дирижиране при д-р Кнапе. През 1940 г. завършва танцовата драма “Нестинарка”, поставена за първи път в Софийска опера през 1942 година, която се е помещавала тогава в Народния театър. Балетът представлява синтез от музика, пластика и драма, нещо съвсем ново за българската действителност по онова време. Това, което впечатлява и остава неповторимо и до днес, е пренасянето на типично българския обичай – нестинарството – на сцената, опоетизиран чрез музиката и движенията. “Нестинарка” е най-поставяния български балет, спечелил овациите на публиката в Германия, Полша, СССР.
Операта “Ивайло” е посветена на българския цар Ивайло и за първи път е играна на сцената на Софийска опера през 1959 г. под диригентството на Асен Найденов. В ролята на Ивайло е големият певец Павел Герджиков, в ролята ма Кремена – Катя Попова, а самата Надя Афеян изпълнява царица Мария. Изключителният състав и майсторството на Големинов създават на сцената истинска магия. Своята “Селска песен” – поема за бас и оркестър – написва по текст на Асен Разцветников.
Следват оперите “Зографът Захарий” и “Тракийски идоли” – по либрето на Ст. Дичев, балетът “Дъщерята на Калоян”. 80-те години на миналия век за него са белязани с „Концерт за струнен оркестър“, „Симфонични импресии по картини на Майстора“, “Диптих за флейта и оркестър”, “Осми струнен квартет”.
Марин Големинов, освен силно надарен в музикално отношение, е бил и много мил човек, изключително добър преподавател. Всички най-изявени съвременни композитори са учили при него. Той разбира успешна преподавателска дейност, а през 1954-1956 г. е ректор на Държавната консерватория. За времето между 1965-1967 г. е директор на Софийска опера. Кавалер на ордена за изкуство и култура, доктор Хонорис Кауза на Националната музикална академия в София и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив – той остава едно от най-важните имена в българската музика.
