Изкуството провокира. Творби, определяни като “класики” на живописта и скулптурата, успяват не само да задоволят естетическото възприятие на хората, а също така да подбудят гняв в други.
Някои от най-популярните произведения, генериращи милиони посетители на година, попадат в мерника на проблемни персони, които поради една или друга подбуда, решават че трябва да унищожат това, което е създадено векове преди тях. Нормално е, нещо от сериозно значение за световната култура да посреща срещоположни гледни точки. “Мона Лиза” например, освен че е може би най-известната картина на света, се случва да бъде замеряна и изпръсквана с различни предмети.
Вандализмът съществува от край време, а с него се носи разрухата. В историята човечеството е преминавало през периоди, в които цели държави, системи и политически режими, целенасочено унищожават даден тип изкуство, тъй като не пасва на идеологията. В тази насока, какво остава за леко луд човек, който вярва че Бог му е дал мисията да разпори дадено платно в даден музей.
Естествено е, че когато Бог ти каже нещо, трябва да го изпълниш. Така че, какво е няколко вековен шедьовър в тази мисия, която ти е зададена? Нищо. Пречките трябва да се премахват.
Споменавайки “Мона Лиза”, не е случайно, че тя е една от най-охраняваните картини. През 1956 г. е полята с киселина, което води до сериозни поражения на повърхността. И тъй като хората с психически отклонения притежават забележителни лидерски качества, успяват да създадат мода… “тренд”. В края на същата тази година, картината на Леонардо бива уцелена с камък. Лявото рамо на Джокондата избледнява в следствие на сблъсъка, губи цветове, което води до наложителното изрисуване на мястото на щетата. Т.е. това, което наблюдаваме в Лувъра, не е напълно оригиналната “Мона Лиза” от 16 век. В допълнение, през 2009 г. е била изпръскана с червен спрей, защото жена в инвалидна количка не била доволна от политиката на музея за инвалиди. Следователно, отмъстила на картината, която реално, няма нищо общо с политиката на музея. В отговор на атаките – “Мона Лиза” вече е предпазена от бронирано стъкло.
“Нощна стража” на Рембранд събира около 5000 посетители на ден. Безспорно, това е най-популярната му работа. През 1911 г. безработен готвач от армията прави опит да разкъса платното с нож, но опитът бил неуспешен. През 1975 г. безработен учител опитал да направи същото и извадил успех. Срязал част от платното на зиг-заг, като това било знак на отмъщение, тъй като предходния ден искал да посети музея, но отишъл след работно време и го отпратили. Човекът се ядосал. След инцидента, лекари установили, че психичното му състояние не работи с пълен капацитет и човекът бил вкаран в психиатрия. Година по-късно се самоубива.
Друг интересен случай е, когато унгарският геолог Ласло Тот изважда чук и започва да нанася щети на “Пиета” от Микеланджело. Въпреки опитите на туристи да го спрат, Тот постигнал своето и продупчил достатъчно скулптурата. Биейки Дева Мария и Младенецът, вандалът крещял “аз съм Исус Христос, възкръснал от мъртвите”. Установено било, че Тот е луд и бил изпратен за две години в психиатрия. Преди случката, той изпратил писмо до папата, в което призовава главата на католическата църква да го обяви за Месия.
Следващият случай не е особено типичен, но има унищожено изкуство, следователно трябва да попадне в тази графа. През 1908 г. Клод Моне имал планирана изложба, картините на която варирали около 100 000 долара в тогавашни пари. Внезапно, художникът преценил че не е доволен от работата си и унищожил абсолютно всичко с нож и четка за рисуване. Моне бил критичен към себе си и работата си, а тази му постъпка създала дебат в публичните и арт среди. Унищожаването на изкуство е престъпление, но позволено ли е художник сам да унищожава своето творчество? Не е ли грях спрямо останалите и спрямо трудът като цяло. Някои критици подкрепили неговата постъпка, като обявили, че това е деяние на истински артист, а не на обикновен производител на картини. Дори написали, че е жалко, че повечето художници нямат такава практика.
За общината на Копенхаген, Малката русалка представлява голям проблем. Героинята на Ханс Кристиян Андерсен е изобразена в скулптура, превърнала се в емблема на града. За жалост, това че е публично достояние, провокира много хора към, така да се каже, гавра с русалката. От изпръскване със спрейове в различни цветове, до ампутиране на ръка. Случвало се е дори, отрязване на главата на русалката, като оригиналът в последствие бил върнат анонимно и бил поставен отново. Като решение на проблема, скулптурата била преместена малко по-навътре във водата, но има ли желание, може да се стигне до нея.
Този материал разглежда някои по-популярни произведения и случаи, но всъщност, вандализмът никога не е спирал и едва ли ще спре. Винаги ще има хора, които в даден момент ще получат внезапната хрумка да осквернят нещо. Ежедневно можем да видим в парковете, колко бюст скулптори нямат глави или са надраскани, или липсва надписа под тях. Зад всяка скулптура на Георги Аспарухов – Гунди, дебне цесекар с маркер.
Автор: Пламен Михайлов
