26 август, понеделник от 18:00 часа в СГХГ
Събитието е част от проекта „Колекция българско авангардно и съвременно изкуство – Център Помпиду, Париж“ с куратор Десислава Димова.
Лекцията ще проследи някои от предизвикателствата при четенето на историята на българското изкуство на ХХ в. спрямо съществуващите западно- и източноевропейски наративи, в търсене на нови гледни точки. Лекцията представя някои от методологичните проблеми на изследването, свързано с проекта за създаване на колекция на българско съвременно изкуство за Център Жорж Помпиду, Париж.
Приели сме да разглеждаме българското изкуство от втората половина на ХХ век като история на липси и несъответствия спрямо западната история на изкуството. Можем ли да погледнем на него обаче и като на предизвикателство към установените наративи?
Историята на източноевропейското изкуство до 90-те години на ХХ век се разглежда най-често през призмата на обмен на идеи и процеси, надхвърлящи границата на Желязната завеса. Тази гледна точка покрива една много малка част от реалните художествени практики в тези страни, в търсене на паралел на привидно правата линия, наследена от авангардите и модернизма, в която изкуството се чете като серия от скъсвания с традициите и като иманентна критика на съвременното общество. След 90-те години политиките на различност, изведени на преден план от процесите на глобализацията, задават на художествената продукция в бившата Източна Европа дискурсивна рамка, идваща най-вече от постколониалните изследвания. Тя неизбежно деформира разбирането на процесите, мотивиращи актуалните търсения на художниците, но и ги повлиява.
Днес все повече става ясно, че една голяма част от историята на изкуството на бивша Източна Европа, в това число и България, остава пренебрегната и недостатъчно анализирана именно защото не се вписва в тези исторически перспективи.
Проект “Колекция българско авангардно и съвременно изкуство – Център Жорж Помпиду, Париж” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община по Програма Европа 2019 от фондация Мусиз, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Френски институт в България.
