ЖЕНИТЕ и МЪЖЕТЕ – вечният антагонизъм, ЖЕНИТЕ и МЪЖЕТЕ – класика в изкуството, любими теми, безкрайни и неостаряващи. Любопитно и интересно е, когато всичко това е през погледа на бивши семейни партньори и настоящи приятели, с две думи на един творчески тандем.
Вернисаж на 10 март 2020 от 18.00 до 20.00 часа
Тя – Десислава Минчева – живописец, Той – Кирил Матеев – скулптор. Общото е, че и двамата са преподаватели от Академията, но до тук със съвпаденията. Той твърди, че по-добрият модел е жената със своя финес и мекота, поезия на формите. Тя открива красота и предизвикателство в мъжката физика, макар до сега да не е посвещавала цяла изложба на мъжете. Точно преди 40 години за пръв път заедно имат обща експозиция, от тогава чак сега. Настоящото събитие е истинско предизвикателство, но знае ли човек до къде може да стигне житейски и творчески. Събрах ги отново заедно в едно камерно пространство с десетина драматични пастели на мъжки тела и портрети от Десислава и четири големи керамични женски фигури от Кирил, както и няколко композиции в метал: Трите грации, „Танцът“ по Матис, Диана и др.
С обич и хумор Кирил Матеев споделя: „Десислава е толкова сериозен художник, че каквото и да кажа за нея, ще бъде малко. Още навремето, докато Авето се е сблъскала с импресионистите, то аз съм гледал подлистника на списание Огоньок. Тя е расла в семейство на големи художници и е градила вкус, а аз – в семейство на бачкатори. Да се чудиш как интелектуалка като нея може да хареса такъв мъж. Явно е имала сетива да види малкото парченце злато, което има в мен. Но в любовта е като в изкуството – когато има нещо недоизказано, то е много по-вълнуващо и трогателно. Ако на един човек подскажеш, че го обичаш, и то с жест или само едно действие, е много повече от всички обещания и думи. Ние просто станахме приятели, прекалено добри приятели.“
Сериозно и аналитично Десислава за Кирил: „Разнообразието като стил – така бих определила творческия път на художника. Неоправдано, но и неизбежно е желанието на всеки анализатор да намери точното място, на което да постави своя обект. Мястото на Кирил Матеев е в кутия с табелка „Невъзможно за идентификация“. Дори да звучи клиширано, той, въпреки рамката на личния си възглед, е експериментатор. Работи дърво, камък, керамика и метал. Всеки от тези различни материали предопределя и чисто пластическите му търсения, прави го независим от постигнатото в по-предишен етап и му дава свободата да наслагва, руши и играе. Така той открива новите си посоки. Киро не прави нищо по задължение. За него всяка следваща работа трябва да е нещо различно. Не е маниакален по отношение на собствените си скулптури – вярва си достатъчно, за да знае, че не е съвършен. За него, в най-хубавия смисъл на думата, изкуството е игра. Животът също.”
