Снимките на всеки един филм влизат в историята. Оставят зад себе си архивна следа и проследяването в даден момент е неизбежно, колкото и трудоемко да е. Да познаваш историята е важно, а още повече и да я притежаваш. За щастие, Българска Национална филмотека успява да поеме тази отговорност и сътворява важни за познанието издания. И то не важни за определен кръг на заинтересовани хора, а за културата по принцип. “Камера! Работи – Място на снимките – София” е такова издание, което ни позволява да надникнем в снимачния процес на родното ни кино в периода 1915-1990 г. Книгата представлява фото албум, включващ 229 архивни фотографии от терена на 40 игрални филма, като всичко започва с първият български игрален филм – “Българан е галант” на Васил Гендов.
“От писането на проекта по програма ,,Култура” на Столична община, на която сме много благодарни за подкрепата, до излизането на книгата от печат изминаха точно 12 месеца като работата беше на етапи”. Това сподели пред Sofiapress д-р Росен Спасов – редактор на “Камера! Работи”. -“ Първо издирихме и сканирахме снимките, после написахме оригиналните текстове към тях. След това текстовете бяха изпратени за превод на английски. Когато те бяха готови, книгата влезе в предпечатна подготовка и в този етап работихме с дизайнер на издателство ,,Фабер”. Когато уточнихме дизайна до най-малкия детайл, което беше най-трудоемката работа, пуснахме книгата за печат“, сподели още д-р Росен Спасов
Кино “Одеон”, мястото на официалното представяне на изданието, ухаеше на прясно напечатана хартия, което бе в синхрон с празничното настроение на посетителите. И наистина – млади и стари присъстващи, не само заради киното. То е важно и фундаментално в “Камера! Работи”, но София… Столицата, представена в различна светлина. Албум на познато и непознато, старо и още по-старо. Красив град, преминал през много, изстрадал различни режими, правителства, бомбардировки, атентати и все пак… камерата го обича. Фотогеничен град, който не може да избяга от прокобата си да бъде красив.
“Ние дебнехме кътчетата по капандурите на покривите, за да открием кое, къде се е снимало. Топлотата на София е вградена във всички тези места, на които почти не обръщаме внимание, минавайки покрай тях – оградите, адресите, емблемите на дадени фамилии, останали до днес,” разказа директорът на БНФ Антония Ковачева.
София е град на детайлите. И дребни, и едри. Свивайки по дадена улица, не знаеш какво може да видиш, кой ще срещнеш, какъв колорит, каква стара запазена къща от виенски стил, например, и до нея – какъв празник на комунистическата архитектура. Град на разнообразието. Това ни го показва и филмът на Мария Аверина “Кой е този град?”. С този филм завърши представянето на фото албума и с този филм, някак се затвори кръга на представянето на столицата. Защото, въпреки че живеем в нея години наред, и фото албумът, и документалният филм ни я показват на ново, в нова светлина, нов ъгъл и тогава се замисляме за какво става въпрос – колко е важно всичко – къде се намираме, какво имаме, кои сме сега, кои сме били. Не е случайно и това, че изданието излиза на бял свят непосредствено около празникът на София – 17 септември. И тъй като на датата не видях на паметника на Св. София венци, можеше да оставим там едно копие на “Камера! Работи”. Би свършило същата празнична работа. И така, какво още ни показва албумът?
Във визуалната част на един филм не е важна само локацията, която да пасва на хармонията, а е важен и ъгълът на снимане, ракурсът, кадрирането, които отнемат голяма доза време и мисъл. И тук Антония Ковачева алармира за следното – с всички трудности в един снимачен процес, съществуват едни прозрачни хора, незабележими в суматохата, най-вече защото я снимат отстрани. Да си фотограф на терен не е много популярна професия. Повечето хора, представяйки си кино кариера се целят в режисура и сценарий на филма… авторство. Но съществуват десетки още професии, спомагащи създаването. Фотографията, например, е неизменна част от процеса. “От особено значение е била преди години, когато, докато лентата на филма е в лабораторията за обработване, най-прекият път до това да се види какво излиза като картинка, да се направи справка, е именно фотографията от терен. Тя се проявява много по-бързо и позволява на снимачния екип да преосмисли дали не трябва преснимане на дадени откъси,” споделя още Антония Ковачева.
На събитието, с отговорната задача да представи “Камера! Работи” се зае писателят и критик Митко Новков. Неговите думи паснаха “право в десетката”, както се казва, защото напълно описват за какво иде реч и защо тези издания са важни. Най-напред, той нарича фото албумът скъпоценност и след това обосновава с три ключови думи.
ПАМЕТ – “Ясно е че живеем във време, в което телевизията доминира и всички сме се вглъбили в шоу-програми, реалити формати, новини и проче. Или пък прекарваме време във фейсбук, който бълва всякакви неща. Целите сме сграбчени от това настояще, което ни принуждава да му отговорим. За това паметта е съпротивата срещу този съвременен натиск. В тази посока „Камера работи” се опълчва на стискащото ни за гушата настояще. Нашето време сърфира, а сърфирането е отдадено на повърхностното. Докато за паметта се изисква дълбаене. Сондажи, надолу в историята и паметта, за да може тя да бъде възстановена, показана, синтезирана и концентрирана в един толкова смислен и ценен продукт, какъвто е „Камера работи”. Без памет няма култура. Този продукт не е важен само за българското кино, но и за българската култура в цялостност,” казва Митко Новков.
Втората дума е ЛЮБОПИТСТВО. Ако човек не е любознателен и няма желанието да научи повече, няма да му се получи особено добре с каквото и да било. Тук Новков заявява: “Човек остарява когато престане да бъде любопитен. И по-лошо – изпростява, когато престане да бъде любопитен и смята, че всичко му е ясно и знае всичко, и може да говори за всичко. Любопитният човек знае, че незнанието му е по-голямо от знанието и за това знанието му е колебливо. Има един парадокс, че колкото повече човек се разширява като познание, толкова повече обхваща области на незнанието и толкова повече знае, че не знае. Когато повече знае. Това е сократова максима. И ето, любопитството е накарало този екип на БНФ да започне да сортира всички дейности, за да създаде тази книга.”
Третата дума е ПРИЗНАНИЕ. “Киното е най-магическото изкуство, защото може да те пренесе къде ли не и как ли не. В същото време това се прави с някакви съвсем елементарни, но същевременно виртуозни прийоми. В този албум виждаме тези живи хора, как създават този процес, заедно с интересните ситуации и позиции.
Прави впечатление, че в началото, албумът започна повече със снимки пред камерата. И в последствие, колкото повече напредваме със страниците, толкова повече погледът се измества зад камерата. Т.е. идват артистите с ясното съзнание, че правят изкуство, правят култура и въобще, това, което правят е важно като история. Нещата зад кадър, които пропадат, избухват, са по-интересни и биха заинтригували повече една неизкушена публика,” казва Новков.
Заставайки зад тези думи, поздравявам екипът на Българска Национална Филмотека и всеки участвал в този проект, защото е успешен и е гордост нашето кино да има такова издание, което, аджеба, да може да развее пред други национални филмотеки и да запознае всеки заинтересован с информация, визуална и словесна. За това “Камера! Работи” е на два езика. Единият български, другият – международен.
