С тъга съобщаваме, че почина поетесата Екатерина Йосифова.
Тя е родена на 4 юни 1941 г. в град Кюстендил. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца. Завършила е специалности “Руска филология” и “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи като учителка (Дупница и Кюстендил), журналист, редактор и главен редактор в литературния алманах “Струма”, драматург (Кюстендилски драматичен театър). Има дъщеря и син.
Автор е на стихосбирките “Късо пътуване” (1969), “Нощем иде вятър” (1972), “Къща в полето” (1983), “Имена” (1987), “Подозрения” (1993), “Ненужно поведение” (1993), “Малко стихотворения” (1998), “Легенда за магичния певец” (в съавторство, 1999), “Нищо ново” (2001), “Сиромашко лято” (2004), “Нагоре-надолу” (2004) и на книгите “Посвещение” (стихотворения и проза, 1979) и “Приказка за дракончето Поли” (проза за деца, 1994). Пет нейни книги са издадени в чужбина (Италия, Македония, Словения, Унгария, Франция). Нейни творби са включени в антологии и литературни издания в Австрия, Гърция, Индия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия. Носителка е на: Годишната награда за поезия на СБП (за „Къща в полето“, 1984); Годишната награда за поезия на СБП (за „Подозрения“ и „Ненужно поведение“, 1994); Наградата на Сдружението на българските писатели (за „Малко стихотворения“, 1998); Награда „Иван Николов“ (за цялостно творчество, 1999).
Поезията на Екатерина Йосифова създава нова стилистика на изразяване.