In memoriam: Отлетя да пише стихове с небесно мастило Екатерина Йосифова

С тъга съобщаваме, че почина поетесата Екатерина Йосифова.
Тя е родена на 4 юни 1941 г. в град Кюстендил. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца. Завършила е специалности “Руска филология” и “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи като учителка (Дупница и Кюстендил), журналист, редактор и главен редактор в литературния алманах “Струма”, драматург (Кюстендилски драматичен театър). Има дъщеря и син.
Автор е на стихосбирките “Късо пътуване” (1969), “Нощем иде вятър” (1972), “Къща в полето” (1983), “Имена” (1987), “Подозрения” (1993), “Ненужно поведение” (1993), “Малко стихотворения” (1998), “Легенда за магичния певец” (в съавторство, 1999), “Нищо ново” (2001), “Сиромашко лято” (2004), “Нагоре-надолу” (2004) и на книгите “Посвещение” (стихотворения и проза, 1979) и “Приказка за дракончето Поли” (проза за деца, 1994). Пет нейни книги са издадени в чужбина (Италия, Македония, Словения, Унгария, Франция). Нейни творби са включени в антологии и литературни издания в Австрия, Гърция, Индия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия. Носителка е на: Годишната награда за поезия на СБП (за „Къща в полето“, 1984); Годишната награда за поезия на СБП (за „Подозрения“ и „Ненужно поведение“, 1994); Наградата на Сдружението на българските писатели (за „Малко стихотворения“, 1998); Награда „Иван Николов“ (за цялостно творчество, 1999).
Поезията на Екатерина Йосифова създава нова стилистика на изразяване.
Екатерина Йосифова Снимка: Анжела Димчева
Да си спомним нейни стихотворения:

ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА

 ДАДЕНОСТИ

 Имаш брадва и остров.

Островът има дърво.

Точно колкото да издълбаеш лодка еднодръвка.

Влизаш в лодката.

Оттласкваш се от брега с най-правия клон

на бившето дърво.

Съответното течение подхваща лодката.

Спира я на брега на континента.

Заживяваш там. Не, не на брега – в града.

Лодката отдавна е изгнила.

Не знаеш името – не питаш – на онзи остров.

Нито на онова дърво.

 

 

ИГРА НА АШИЦИ

Играта на ашици

изисква ловкост, бързина и веселост.

Хераклит от Ефес

обичал да играе на ашици с децата на Ефес, и то

в храма на Артемида. Доколкото я познавам,

мисля, че тя не е имала нищо против. Игрите

на възрастните са не просто игри, мненията –

предубедени и незаслужаващи внимание.

А онова, което заслужава, произтича от

Несъгласието.

Това написал същият този Хераклит, обвиняван

в нарочна неясност и наричан Тъмния.

 

ЮРНАХМЕ СЕ

Уредите полудяха появиха се надписи

Опасност от сблъсък! – с удивителна

На екраните не се вижда нищо

Тридесет секунди до сблъсъка – съобщава

Равномерният глас

Всички аларми се включиха

А на екраните нищо

В суматохата

Геният изкрещя: дайте ми

Обикновен прозорец!

Юрнахме се

Аз бях най-близо, изскочих първа на балкона и

Видях на отсрещния най-обикновен покрив

Най-обикновен котарак и пикиращи над него

Най-обикновени лястовици

Три секунди до сблъсъка

В този миг

Балконът започна да поддава…