Sofiapress.com се срещна с Христо Йотов. Той с усмивка ни раказа за темите в работите си и за настоящите му картини, които са експонирани заедно с тези на неговите колеги и приятели: Михаил Лалов, Николай Янакиев, Николай Алексиев и Валентин Ангелов в галерия ”Стил II” , а изложбата е със заглавието ”5×5”’.
Вашите работи разказват за въображаеми светове, как ги изграждате и как те идват при вас?
Главата ми е пълна с идеи и много светове, това е най-голямото щастие за един художник, да не мъчи картината и да не смуче сюжети от пръстите си. Аз имам теми за следващите 100-120 години и се надявам да ги направя.
Какво представляват вашите картинини в настоящата изложба?
Те са извелек от моите въображаеми светове, това е една игра, но разбира се направена със средставата на живопистта. Играта може да бъде и съвсем сериозна.
Кога разбрахте, че рисуването е вашата мисия и професия?
От много мъчничък, защото се чудех какво да захвана, така че да не ходя на работа. Обичах да си стоя вкъщи, да чета и рисувам и го постигнах- това беше моята детска мечта- да не ходя на работа и да нямам будлник, голям кошмар е сутрин някой да те буди.
Върху какво работите напоследък?
Моята професия е такава, че не спирам да работя. Аз съм на свободна практика и това е един ритъм, от 30 години насам. Всяка година правя поне една или две самостоятелни изложби в България или навън и този ритъм не спира. Август предстои следващата ми изложба във Варна. В галерия Папийон. Надявам се да взема акъла на публиката.
Какво в заобикалящата ни среда, наситена със всевъзможни случки и забързаното ежедневие би могло да ви инспирира?
Безброй неща биха могли да провокират една картина, но не трябва буквално да се вземе ситуацията, която се вижда навън, а трябва да се доразвие. Трябва да бъде адски неочаквано, да е изненадващо в картината… както казваше Йордан Радичков: ‘‘Бъди невероятен!‘‘
Може ли да се каже, че създаването на изкуство е самотно занимание?
Да, защото в края на краищата мислиш, търсиш, работиш с въображението си, това не става в една компания с повече хора и като чуя приказките за музата, настроението или че днес или утре се очкава да дойде музата, няма такива работи…Това може да си го позволи само художник чиято работа е хоби, професионалистите работят непрекъснато – от сутрин до вечер, като един чиновник, но в ателието.
Вашите картини са богати на сюжети- живопис с много елементи, наслагвания, структури. Колко време ви отнема да направите една картина?
Различно, но общо взето бавно, туткава работа е моята, защото трябва да покажа, че съм сериозен, не бива да лъжеш зрителите ако направиш нещо набързо. Понякога може и да се получи нещо много хубаво, но в края на краищата не си коректен, един художник трябва да работи сериозно върху работите си. Картината трябва наистина да бъде излязла отвътре.
Как решихте да участвате в тази изложба?
С колегите сме приятели още от студентските си години и поканата да участвам тук дойде като една хубава вест, тази галерия е едно чудесно пространство. Събрахме се приятели от много години и това беше повод да направим заедно изложбата. Възможностите, които ни дава галерията са много добри и това ни кефи, както се казва. Ние художниците трябва да се показваме-това ни е работата.
Променя ли се стила на работа през годините?
Да. Променя се, в началото на работата си бях повлиян от академията и силните художници на деня. Не бях силен толкова, за да се преборя с тези работи и ми беше ми необходим един дълъг срок, за да преодолея соц. реалализма и налагащите се неща по онова време.
