В историята на изкуството изразът „без дата“ означава, че липсва информация за точната датировка и времето, в което е създадена творбата. В такива случаи най-често става дума за произведения, създадени отдавна.
Вернисаж: Четвъртък, 27 февруари 2020 г. от 18:00 ч. до 21:00 ч
Божидар Бояджиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Зафиркова, Надежда Олег Ляхова, Любомир Минковски, Иван Мудов, Милко Павлов, Любен Петров, Боряна Росса, Севда Семер, Недко Солаков, Сашо Стоицов, Георги Тодоров, Стефан Янев
Куратори: Даниела Радева, Лъчезар Бояджиев
В историята на изкуството изразът „без дата“ означава, че липсва информация за точната датировка и времето, в което е създадена творбата. В такива случаи най-често става дума за произведения, създадени отдавна. „ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО?“ обаче показва произведения на съвременното изкуство, които са „годни“ и да отпращат назад във времето, и да гледат към бъдещето. Изложбата е изследване на свойството на някои художествени образи и творби да остават „съ-временни“, или иначе казано „СЪС-времето”, години след датата на създаването си; такива, които с течение на времето успяват да синхронизират своята актуалност и с променящия се свят, и с представите за съвременност.
Избраните произведения са създадени между 1979 и… 2027 г. – нарочно разширен времеви отрязък, който не съвпада с установените принципи за периодизация на художествените процеси. Без да цели историчност, йерархичност или хронологическа последователност, изложбата се ангажира с идеята за „устойчивостта“ на определени теми, идеи, критерии за качество, стилови или езикови аспекти в изкуството. Включени са живописни творби от 80-те години на 20-ти век, в които умелата направа върви заедно със склонността към концептуализиране. Тенденцията не е доминираща за онова десетилетие, но предвестява духа от началото на прехода, като се вписва изключително адекватно и в днешните процеси. Други произведения, които считаме за „съвременни“, по съдържание препращат към Античността или Средновековието – със съдържанието, с образния си език или с езиковите си похвати. Актуални и съвременни с пълна сила, те са много повече от документ за времето, в което са създадени или показани за първи път. Това е така защото авторите им са избегнали преходната актуалност. А част от творбите в изложбата се опитват да предвидят какво ще се случи по-нататък в изкуството и в живота.
Самото определение „съвременно“ винаги е било проблематично за визуалното изкуство – и защото няма единомислие по въпроса кога е започнало, и защото самата наша представа за съвременност се променя. Далеч и от теоретизирането, и от коментара на термини и определения, изложбата се конфигурира в пространството като създава връзки между творбите, следвайки интуитивния маниер за куриране, познат от последните десетилетия.
