Какво може да бъде “обект на безпокойство”?

Почитателите на абстрактното изкуство могат да се наслaдят на едно такова в новооткритата изложба “Обект на безпокойство” в пространството за изкуство Swimming pool. Изложбата бе открита на 17 май и ще бъде отворена до 24 юни.

Идеята ми беше да създам „вътре“ и „вън“ като някакво лично пространство, така че това „вън“ всъщност е междинна зона, мембрана, зона за комуникация, гранична зона”. Това разказа Мартин Пенев, автор на изложбата, пред Sofiapress. – Като „вътре“ се намира един обект или обем, който напомня същество, който не е класически, не е анатомичен. Той говори за някаква криза,за нещо, което се е случило, без да твърдя, че се е случило вчера или преди много, много години, но това, което публиката открива е дефект и деформация, която с подръчни средства е поддържана, запазена, реанимирана. А в граничното пространство, или мембраната, това „вън“, има поредица от златни знамена и флагове.“, сподели още Мартин Пенев пред sofiapress. 

 

Авторът разказа за символиката на златните знамена, а именно връзката им с божествения цвят: “Това злато е цветът на слънцето, божественият цвят, на неземното над земното”. Върху знамената няма някакъв герб или символ, самите те са символът. Те означават присъствие, легитимиране на някого. Eдновременно с това са видими отвсякъде, като не говорим за криене, а по някакъв начин желание за комуникация.“, допълва артистът. Съществото, намиращо се “вътре” напомня елен, което носи символиката на митологията. Според автора то е мистериозно, но и ранимо, защото може да бъде жертвено животно. За направата му са били необходими дърво, въже, изкуствена козина и стиропорени гранули. 

На въпроса какво в сегашни дни може да се възприеме като обект на безпокойство, младият артист сподели, че не мисли, че „има нещо по-интересно и различно от нещата, които стоят от началото на съществуването на хората, имайки предвид всички безпокойства.”

Мартин Пенев има магистърска степен по Теология и Дигитални изкуства. Той споделя, че наученото го прилага не само в творчеството си, а и в ежедневието.

Автор: Пламен Михайлов