Стилът приказка
Отворен четири години по-рано, през 1978-а, от Фабрис Емаер в бившия театър на улица ,,Фобур-Монмартр‘‘, клубът ,,Палас‘‘ привлича младежи, които искат да се веселят по време на президетския мандат на Жискар д‘Естен. Жени Бел‘Ер стои на входа и решава кой може и кой не може да се присъедини към клана на нощните птици. ,,Ако изглеждаш претенциозен, не влизаш. Ако си тъп, не влизаш. Ако нямаш желание да купонясваш не влизаш. Но, ако искаш да правиш всичко наведнъж, няма значение с или без маратонки, влизаш. Трябваше да си умен‘‘, ,,В ,,Палас‘‘ беше страхотно. Очевдино много пиехме, много се друсахме, много се чухаме, но не правехме нищо лошо на никого, освен може би на нас самите‘‘ Колкото до Лагерфелд, той само наминава с ветрило в ръка. ,,Като всички останали стилисти и дизайнери от неговото поколение, той си имаше свой емисар, който излизаше всяка вечер и стоеше до зори…Това беше Жак дьо Башер, както Кензо имаше Ксавие, а Ив Сен Лоран – Лулу и Жоел дьо Бон… Те бяха в течение на всичко, което нощния живот по онова време предлагаше като нова информация за стиловете и еволюцията на поведението‘‘, разказва Пакита Пакен, известна фигура от парижкия нощен живот. Макар че неговите прояви са рядкост, именно той организира паметни тържества, като например маскения бал, замислен от Жак по традиция на големите венециански балове. Кристиана Дюме-Лвовски не е забравил названието му: ,,Казваше се: От града на Дожите, до града на боговете. Една от поканите представляваше домино от черна гланцова хартия с хартиени връзки. Карл носеше триъгълна шапка в стил Казанова, а на главата на Жак се мъдреше много неудобният макет на моста ,,Риалто‘‘. Жени Бел‘Ер простига в гондола, носена от парижки пожарникари, голи до кръста. Венсан Даре се е маскирал като палач: ,,С Кристиан Лубутен бяхме откраднали един сандък театрални костюми и си бяхме поделили. Всички знаеха, че купоните на Карл са нещо необикновено.‘‘
Карл се забавлява, без естествено, нито за секунда да си губи ума. Най-вече наблюдава епохата. Поява на нови дизайнери като Клод Монтана, Тиери Мюглер, Жан – Пол Готие и влиянието им върху младежта. В онази вечер Жени вижда през черните стъкла на дизайнера. ,,Очите на Карл, взрени в цялата тази косюмирана маса хора… Цветовете, съчетанието. Всчико беше въпрос на алхимия. От обувките до шапките. Гримовете…Всичко бе премерено. Ексцентричността бе разрешена.‘‘ Тогава тя разбира, че в главата на Карл се става нещо. ,,Какво?. ,,Шанел‘‘!‘‘
Ерве Леже, асистентът на Карл, не може да повярва. Лагерфелд туко-що му е казал, че е приел да поеме задрямалата модна къща. ,,По онова време ,,Шанел‘‘ имаше поостарял имидж. Мадмоазел Шанел бе починала преди повече от десет години и не разбирах какво можеше да се направи.‘‘ Не само той мисли така. В света на модата никой не би приел такова предизвикателство. И ако е трябвало да се намери наследник, най-подходящият би бил Ив Сен Лоран. В едно интервю по телевизията, дадено на Жак Шасо, малко преди смъртта си, Мадмоазел го посочила с половин уста. ,,Колкото повее копира ,,Шанел‘‘, толкова по-голям успех ще има. Защото имам нужда да бъда заместена един ден и ако видя някой, който копира, това означава…Разбирате ли, в копието има любов!‘‘
Но не става дума за наследство, а за прераждане, което наистина е нейният проблем: ,,Аз ще бъда много лош мъртвец, защото след като съм там долу, ще мърдам, ще си мисля само как да се върна обратно на земята и да започна наново‘‘. Дали в крайна сметка е избрала Карл, за да се появи отново на сцената? Ив се грижи твърде много за личната си слава. Фамилията Вертеймер, собственик на марката, търси някой който може да се впише в родословието на великата дама. В началото на осемдесетте години Карл носи ореола на успехите си при ,,Клое‘‘, ,,Фенди‘‘ и всички други марки, за които работи. Има репутация на работохолик. Спи малко, става в пет часа и рисува непрекъснато. Взима самолета, пристига в Милано и си тръгва след няколко часа. Междувременно е прегледал цялата колекция и е измислил нови рокли. ,,Видях го един ден да яде равиоли и поиска ножица и парче кожа! Зашиха ги тик-так и измастори равиоли от кожа! Зашиха ги на манто, получи се манто с кожени равиоли и то имаше успех. Във всичко беше такъв‘‘, шегува се Ерве Леже. Тази работа на луксозен ,,волнонаемник‘‘ позволява на Лагерфелд да прелита от една модна къща на друга и от една идея в друга, без никога да смесва или обезличава тенденциите. Освен че идеите му се раждат за секунда, Карл има репутацията, че не се опитва да блесне за сметка на марките. Той се съобразява с историята им, с индентичността и кодовете им, преди да им придаде блясъка на модерността.
Карл Лагерфелд никога не се е срещал с Коко Шанел, но най-вероятно се е виждал с духа й в ,,Риц‘‘. Той със сигурност харесва личността на творенията й. Поне така мисли парижкият елит по онова време. Зад кулисите Едуар Дутрьоло без колебание хвали приятеля си. ,,Познавах Жак Вартеймер, той поиска мнението ми. Отговорих му: ,,Смятам, че Карл е фантастичен‘.‘ Той бе съвършен, защото бе способен да се дистанцира от себе си, да рисувам маси, фотьойли, всичко! И разбира се, ,,Шанел‘‘!‘‘ Точно такова равновесие търси Вертеймер. Говорят с Карл. Собствениците са готови да продават. Няма да загубят нищо и гарантират пълна свобода на дизайнера, който незабавно приема и с нетърпение очаква да нарисува новата колекция пролет-лято 1983-а.
Методът му не се е променил: преди да започне работа, той държи да овладее темата. ,,Нужни бяха енциклопедични познания за модната къща, трябваше да се разбере значението на Мадмоазел Шанел за френската мода и то да се актуализира, да се придвижи напред, да се утвърди отново‘‘, казва Ерве Леже. Карл познава добре сагата ,,Шанел‘‘, но иска да стигне до корените й. Има проблем: архивите не са запазени. Според Леже, ,,той купуваше или поръчваше да му купят от битпазара стари списания, тонов стари вестници в няколко екземпляра.Когато нещо го интересуваше, късаше страницата. Правеше албуми, които бяха нещо като база данни за вдъхновението му. Сам си беше истинска търсачка: Гугъл преди Гугъл‘‘.
Книгите се трупат, Карл ги разглежда, черпи вдъхновение, реже, подбира, подрежда, съзерцава, мисли за ,,Шанел‘‘. След теорията идва практиката. Вечерта отива в ,,Палас‘‘. Стреми се постоянно да изследва, да се вглежда в живата материя. В момичетата, които танцуват…Купили са стари сака от битака и ги носят с дънки…Празничните нощи изглеждат дълги, но той се прибира , за да работи още и още.
Може би Коко се явява в сънищата му. Говори му. Подсказва му линии и тъкани. ,,Всичко, което съм създал в живота си, съм го видял насън. Затова винаги имам скицник го леглото.‘‘ Рисува старателно, съновиденията се смесват с гледките от ,,Палас‘‘ и справките от списанията и книгите. Рисунките се трупат на бюрото му, очертавайки контурите на първата му колекция, която по онова време не се казваше още прет-а-порте, а бутик. Ще успее ли в това, в което никой още не е успял вече десет години? Той ли е достойниятнаследник? Или по-скоро е актьор, пожелал да се въплати в тази роля? Тък като все още има договор с ,,Клое‘‘, той не може официално да работи за ,,Шанел‘‘. Ето зашо ще дърпа конците в сянка. Вика Ерве Леже и му дава първите си рисунки. Асистентът взима листовете А4 с логото на ,,Шанел‘‘. Черни контури, ярки цветове, нанесени с маркер. ,,Казах си: Е, няма да скучаем! Ще се забавляваме, и то как!‘‘. Костюмът ,,Шанел‘‘ беше крайно буржоазен и класически по онова време, а това тук съвсем не беше същото.‘‘ След тази първа среща двамата си избработват ритуал. ,,Отивах при Карл вечерта. Даваше ми скици, отнасях ги в ,,Шанел‘‘ и ги поръчвах в ателиетата, фотографирах направеното и му го показвах. Сложихме еполети на саката. Никога преди не е имало еполети на саката… Подкъсихме полите, обучките бяха с токове 9 сантиметра. Спомням си: 9 сантиметра…Днес се носят още по-високи токове, но навремето това бе главозамайващо! И куп бижута, и секси момичета, което изобщо не беше стилът на Шанел‘‘.
Новият стил рок, пънк, нощен бар. Карл в пълна тайна се готви да взриви Коко. Но иска да контролира, да провери лично дали всичко върви добре.
През някои нощи се промъква край стените на улица ,,Камбон‘‘ и тайно приниква в заспалата модна къща на номер 31. С него влиза и Коко Шанел. По време на ревютата тя е наблюдавала, скрита горе на стълбището. Силулетът й се е отразявал незкрайно в подвижните огледални пана. След това се е прибирала в меката тишина на своите частни апартаменти, заобиколена от китайските мебели, библиотеката и бежовото канапе. Приближавала се е до прозореца и е наблюдавала улица ,,Камбон‘‘. Карл обаче има още работа, преди да започне да сънува.
Въпреки че дизайнерът не трябва да се показва, модният свят знач, че зад бъдещата колекция ,,Шанел‘‘ стои Карл Лагерфелд. Очкават го. Подобно на журналистката Жани Саме, мнозина се съмняват, че немският творец може отново да запали пламъка на френския мит: ,,Когато научихме, че Карл ще поеме ,,Шанел‘‘, всички очкавахме с любопитстсво какво ще стане… идеята беше странна…‘‘ ,,Бяхме сигурни, че той ще убие имиджа на ,,Шанел‘‘.
На 18 октомври 1982 г. под тентите, разположени в квадратния двор на Лувъра, пресата чака да разбере какво е измислил дизайнерът. Най-сетне преминават сто двадесет и два модела: къси поли, небрежни прически. Карл следи реакциите. В края на ревюто не излиза да се поклони на публиката. Измъква се.
