Тази зима имах възможност да видя изложбата на Дейвид Лашапел в галерия Темплон, Париж. Съвсем в централната част, в непосредствена близост до музея за съвременно изкуство- Жорж Помпиду се намира едната от галериите Темплон. С огромен ентусиазъм се насочих към тази изложба, за да видя един от най-известните концептуални и скандални за съвремието ни фотографи.
Изложбата носи името ”Letter to the world” и представя фотографии с различни теми по които Лашапел работи през последните години. В експозицията са изложени няколко серии, основната линия е от ”celebrity” фотографии благодарение на които той става известен в цял свят. Известните личности са заснети свръх провокатвно и са поставени в необичаен контекст. В тях са Мадона, Лейди Гага, Хилъри Клинтън, Дейвид Бауи, Ким Кардашиан, както и Анди Уорхол. Другата идея, която е развил в работите си се случва в един измислен свят, който Дейвид нарича Рай – привидно приказен със силно илюстративни елементи.
”Съобщение към света” представлява фотографии, инспирирани от живота на артиста на остров в Тихия океан в продължение на 6 месеца. Идеята за Ад и Рай е изобразена в много ярки, преувеличени и силно контрастни неонови цветове. Религиозни мотиви, но употребени в съвременен контекст през призмата на въображението на твореца.
Ким Кардашиан е представена като коледна картичка, заради обсесията върху живота на известното й семейство. ”Ким Кардашиан и последователите й в инстаграм са повече от тези на Барак Обама”. (спомеава в интервю Лашапел). Огромните формати на изображенията с много от известните личности на 21 век представялват вид документиране и иронизиране на времето, в което живеем, а именно издигането на материалното в култ, чрез буквалната намеса на лейбъли в арт изображенията като Луи Витон, Гучи, Армани и Шанел. Той прави комерсиален фурор с употребата им и с типичен поп арт мотив, Лашапел опитва да внуши идеята си и свръх успешно осмива консуматорското общество, което ни заобикаля. Работите му напомнят за това как лъскавите вещи и модните марки изместват почти всички идеали и подменят някогашните чисти идеи и ценности с материални играчки и луксозни стоки. Мащабните фотографии са поднесени като един вид съобщение и призив към зрителите. Те са силно свързани с до болка разпознаваемите лица от филми, реклами и списания. Освободената и ярко сексусално подчертана тематика се опитва наложи хрумката за една утопия, за един по-либерален свят, който би могъл да играе ролята на своеобразен Рай, възможен само ако ние хората позволим. Рай в който се разхождат голи жени и мъже, вплетени едни в други, в абсолютна хармония със заобикалящата ги дива среда.
Кой е Дейвид Лашапел?
Определян е като концептуален, необикновен фотограф. Създал е повече от 200 корици, има може би 3000 фотографии в различни списания , създава музикални видеа, реклами и прави два филма. Има 25 публикувани книги и 400 изложби, както и множество награди. Може да се каже, че е мултидисциплинарен артист. Преди да започне да снима е рисувал, завършил е училище за изкуства, а идеята му е била да бъде художник. В първите си стъпки във фотографията е бил инспириан от ренесансовите картини на великите художници Микеланджело и Ботичели.
Анди Уорхол е този, който открива талалнтливия артист и му предлага да започне работа в популярното и култово списание ”Interview”, което в този период е едно от най-известните в света. Първите му фотографии са черно бели, доста повлиян от пънк рок и ню уейв вълната. Там попада в един изключителен екип, естествена среда, което е важно за израстването на крилете на един творец. Списанието отваря вратата на Дейвид към много други възможности и издания. В това време той определя себе си като комерсиален творец, а не като художник. Докато снима за списанието главната му цел е била да превърне всяка страница в един вид изложба, в която да се показва съвремието – музиката, рекламата, кино индустрията , любимците му за времето- Beasty Boys и популярните лица на тези пъстри години в Ню Йорк. Някои от ранните му фотосесии, както и сега са смесица от хумор, ирония и сюреализъм. Той смело прави ярък коментар, дори опит за социално съобщение към зрителите.
В по-късен етап от неговото развитие разбира, че работата му за списания, заедно с толкова много известни личности го уморява и решава да поеме в друга посока. Във време в което света се променя бързо и изкуството не познава граници, когато Джеф Куунс прави корицата на албум на Лейди Гага, а модната фотография е в култ, най-силното му желание е било да излага работите си в галерии.
Тази изложба може да не е вашата чаша чай, особено ако не се виждате като либерален по отношение на свободата на сексуалността. Реакцията може да бъде и чисто физическа, до голяма степен с отлблъскващ ефект благодарение на разпадащите се и разлагащи образи, които ни пренасят в някои от нашите хорър кошмарни сънища, в които образите са хиперболизирани и нереални. Изложбата ”Letter to the world” е провокативна и цели да извади човек от зоната му на комфорт и естетическо опияняване, което би могло да бъде постигнато в Лувъра. В мащабните си фотографии Лашапел използва ”vox popular” – език поставен в артистичен контекст в галерията, със стремеж да бъде скандално и ефектно за наблюдаващите. Една от темите, които засяга са съвременните проблеми, които в нашето общество се показват свободно, чрез езика на дигиталните технологии, във филмите, рекламните видеа, свободното интернет общество и неговите предложения като убийства на слоу моушън, екшъни с много обири и престъпления, които за съжаление биват пренасяни и в част от американската и не само – действителност, един брутален реализъм, счупен от въображението и индикатор за събуждане на хората от комерсиалното сънуване в реалността.
