Тази вечер – 10.06. 2019 година, в хотел Анел се състоя премиерата на новата книга на Нейка Кръстева – ”Присъдата.” Книгата представиха Милена Димитрова – редактор, Илияна Малинова Йотова – Вицепрезидент на Република България и Андрей, който е един от главните герои в книгата.
Нейка Кръстева е известен български журналист, родена в град София. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България като: „Вечерни новини”, „Отечествен фронт”, „168 часа”, „Стандарт. Била е главен редактор на седмичника „Политика”, а в момента ръководи англоезичното издание „Europost”. Автор е на десетки журналистически разследвания, интервюта и коментари по актуални теми, както и на документалния филм „Дългият коридор”(Lifelong Corridor) за нелеката съдба на жените с рак на гърдата. „Присъдата” е първата й самостоятелна книга. Калин Николов е направил художественото оформление и корицата на книгата.
Както авторката Нейка Кръстева, така и аз жадувам да има възмездие за циничните схеми да се краде от неизлечимо болни хора. В отчаянието си те позлатяват шамани, шарлатани и пресметливи доктори. Ярост лумва в гърдите ни и срещу факторите от здравеопазването, заради които пациенти не дочакват трансплантации или довършват дните си в неравни битки с фармацевтичната индустрия и с безмозъчно построените стълбища и тротоари. Този сляп гняв обаче бушува за кратко и бързо се уталожва – когато лично не ни засяга…
С книгата си Нейка Кръстева удря няколко сигнални камбани. Първата е, че сме уязвими. Каквото и да си мислим за себе се, всички сме направени от крехък материал. На човек не му е дадено да знае кога ще се счупи ефимерното му щастие. Не знае нито кога, нито как ще свърши филмът, в който сам играе и сам се режисира. Сам дори си избира декорите понякога драматург е единствено Съдбата.
Вторият звън е срещу безизходицата, с която ни притискат нелечимите болести. Излиза, че хилядо¬летия наред човешките цивилизации не са си под-редили приоритетите, интересите и откривателските усилия. Разсейвали са се с войни, с териториални претенции, с династически бракове, с национализъм, с интриги и с егоизъм. Могло е вместо тях да се съсредоточат в съпротива срещу бичове като рака, множествената склероза, деменцията. Преди „Присъдата” Нейка Кръстева дръзна с филм срещу рака на гърдата и този филм намери зрители в цяла Европа. Имаме нужда от отрезвяващи книги! Ползата от литература като тази книга е също толкова голяма, колкото от цели пациентски организации, храбри и некорумпирани. Месеци наред след като изчетох ръкописа, в паметта ми останаха и още са будни картините как попадналият като в клопка се съпротивлява, как силите му отслабват, как тялото му го предава, как не намира отникъде съюзници и човещина. Но въпреки това се бори и няма друг избор!
Нейка Кръстева е убедила Андрей и близките му да разказват, да говорят с истинските си имена, да ни вадят от комфортната зона със заблудите за здравето и здравеопазването. Намирам, че това е третата й заслуга. В книгата няма вайкане, няма лицемерие, нито престорено съчувствие към страданието. „Присъдата” е откровена, написана с верния усет на журналист, който при никакви обстоятелства не е изневерявал на обществената мисия на професията си.
Един силен, умен и млад човек попада в лабиринта. Непредсказуемо и неизвестно е защо тъкмо него са сграбчили, а не някого друг от нас или вас например. Болният закъснява, докато се осъзнае. Лута се, бори се, пада, става… Крепи се, пак се срива, търси изход… И онзи един процент надежда, с който надвива страха и безсилието, е сам по себе си смисъл и живот.
Милена Димитрова
Снимки и видео: Sofiapress.com
