От Sofiapress.com се срещнахме с Владимир Морзоханов малко преди откриването на неговата нова изложба ”Живопис и преводи” в столичната галерия ”Арте”. Разговаряхме под звуците на класическа музика, която идеално се вписваше в обстановката на пространството изпълнено с качествени картини, които предизвикват вълнение и любопитство.
Какво искате да разкажете на публиката с вашите картини в настоящата изложба в галерия ‘‘Арте‘‘?
Нещата, които раказвам са различни. Не съм правил картините специално за изложбата, както доста колеги правят. Всяка работа е сама за себе си, в тях има неща, които в някакъв момент са ми харесали или засягат някаква тема, която ме е вълнувала. Има изключение, две работи вървят заедно, защото са тематично свързани, те представят размисли за човешката природа, за нашите надежди и желания за досег с нещо по- възвишено и съвършено за нас. Част от картините показват природата, също има рисунки и портрети на приятели. Една от картините ми, ‘‘Стерлиция’‘, която е от Южна Африка е изминала е доста път, за да стигне до нас идва по море. В работата има един леко двусмислен момент.
Ако можете да се срещнете с някой творец от миналото, кой ще бъде и той и какво ще си кажете?
Не съм мислил по този въпрос, но мога да кажа, че много ми се искаше да се срещна с Арсений Тарковски, но когато съм бил в Москва, бях в ранна младежка възраст и тогава ми беше неудобно да търся контакт. Макар, че тогава имаше такава възможност, имаше адресни бюра, сега не знам как човек може да намери нечии адрес. Много го обичам и до ден днешен, от 15 годишна възраст, когато за първи път се запознах с неговите стихове и филмите на сина му- Андрей Тарковски. Усещах ги като свой. Така или иначе аз си водя диалози с някои от авторите, които превеждам.
