Публицистът Александър Гочев дойде в София за премиерата на книгата си „Принудено и непринудено“
Неговото име не бе известно в писателските среди у нас по простата причина, че студентския му път го отвежда в голямата наука. Александър Гочев завършва Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 г. до 1985 г. работи в Българската академия на науките – Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика и защитава самостоятелен докторат по физика. И започва – очакван или неочакван – нов период от неговия живот – от 1985 г. живее и работи в САЩ, първоначално по покана в Texas A&M University and Purdue University, а от 1989 г. като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в най-голямата агенция за научна информация в света Chemical Abstract (Columbus, Ohio).
Друга е посоката на творческия му интерес тук – след като е минал през Народния театър „Иван Вазов“ в София, където е бил зам.-ръководител на каскадьорска група, участва с нея в телевизионни и игрални филми, играе една от главните роли в полско-българската продукция „Окото на пророка“, започва да пише пиеси. Печата ги усилено в нашето списание „Пламък“, основано от Гео Милев, през времето от 1999 г. до 2008 година. А през 2018 год. излизат като отделна книга „Далечни светлини“ в издателство „Захарий Стоянов“. За да избухне силният му талант на публицист през следващите години – в списанията „Везни“ и „Пламък“, във в. „Словото днес“ и „Нова Зора“, в електронното списание „Литературен свят“. С тях бързо спечели много читатели, които изненада и респектира с професионалните, задълбочени анализи, прониквайки и анализирайки в процесите и явленията на днешния сложен и противоречив свят.
И, както отбеляза Тодор Коруев, съвсем естествено се ражда забележителната му книга „Принудено и непринудено“, излязла от печат отново в издателство „Захарий Стоянов“. А авторът й Александър Гочев дойде от Щатите, за да участва в нейното премиерно представяне в „Астор-Магически театър“, на което събитие домакин бе неговият съученик и приятел великият Маг Астор. Водещ бе редакторът на книгата Тодор Коруев, който каза, че тази книга е от най-силните в съвременната българска публицистика, а името на автора е между най-уважаваните творци. Той отбеляза, че „Заглавието може да се изтълкува и така – дори когато е принуден да реагира на едно или друго събитие и на поведението на политическите и културните елити, публицистът изпълнява тази принуда непринудено. А нашият политически елит, например, е зает главно с борбата за власт!“ И уточни, че в книгата има няколко текста, които с обема си и по значимостта на изображението могат да се определят като студии. В статиите си прави пълна характеристика на днешната политика на САЩ, надниква и в Европа и очертава как процесите зад океана и на Стария континент резонират у нас. За него цялата книга е проникната от анти-неолиберален дух. Авторът се вълнува много от проблемите на образованието, науката и културата. Неговите тези са подплатени дълбоко научно, подсигурени и от разностранната информираност и богатата ерудиция на автора. Препратките към миналото, сондажите върху днешния ден и прогнозите за бъдещето провокират читателя към размисли и водят към категорично признание на яркия талант на автора.
За книгата ласкаво говориха Никола Инджов, който в краткия си Послеслов пише, че „Тази книга съдържа текстове, на които в повечето случаи съм бил първи читател“. А поетите Минчо Минчев и Георги Константинов разказаха за удоволствието, с което са посрещали и публикували публицистичните статии и есета на Александър Гочев в своите издания – в. „Нова Зора“ и списание „Пламък“.
Развълнуван, „виновникът“ за този духовен празник на това нестандартно място – при Астор, изказа голямата си благодарност за почитта към неговата книга със своето топло присъствие. Изказа своята признателност към поета Никола Инджов за това, че го е подтикнал и призовал да следва своя път на талантлив писател, че го е препоръчал на СБП да бъде приет за свой член, че тачи неговото слово. Благодари на Минчо Минчев и на Георги Константинов за радушния прием и отпечатването на предлаганите от него свои текстове в техните издания. Особено трогателни бяха думите му за учителката му по физика Мария Кюлджиева и учителя му по химия Хачадур Чулджиян. А голямата изненада за него бе специалната кратка програма с изпълнения на съученика му, негов верен приятел през годините – световноизвестния илюзионист Астор. На чаша вино, със съкровени разговори и автографи от Александър Гочев завърши тази хубава среща с приятели и почитатели на книгата му „Принудено и непринудено“.
Репортаж: Sofiapress, Снимки: Любо Николов
