Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си
Неделята, в която се намираме е Велика Неделя – Пасха, Възкресение Христово, Празник на празниците и Тържество на тържествата. Днес Христос Възкръсна от мъртвите и подари живот на хората, победи смъртта и тя няма вече власт над човека, откри Рая, за да влезем всички в него. Той Възкръсна за нас, за да станем чеда Божии.
Възкресението – най-великото чудо за человеците
От памтивек людете го наричат Великото, поради това че на Великден възкръсва Иисус Христос. За да се всели в душите и в сърцата на всинца ни вовеки веков с непреходното име Великден. Той е идеал да тури край на дълбоката печал подир страданията на Иисус Христос и да донесе просветление, а след него и голямата светлина в душите на живите с радостта им, че той не е между мъртвите.
Библейското сказание гласи, че на третия ден от смъртта на Иисус Ангел Господен слязъл на земята и отишъл на гроба му. Той отместил с лекота камъка от входа на пещерата, в която било положено тялото му и… в този миг станало най-голямото чудо – Иисус Христос възкръснал. В същия ден на гроба отишли и Майката Божия и Мария Магдалена. Ангелът казал на Светата Дева да отиде при учениците Христови и да им съобщи за неговото възкресение, но те не повярвали. Едва когато двама от тях Петър и Йоан видели с очите си, че гроба е празен се върнали радостни в Ерусалим и разказали на другите за чудото. Тази вест им предала и Мария Магдалена, която усетила топлината на рамото си от ръката на възкръсналия и неговите думи, че наистина е жив и ще се възнесе при своя небесен отец. Тя изрекла на учениците му: „Христос Воскресе“, а те отвърнали „Воистина Воскресе!“.
И от оня миг до нас, на тези дни Великденски мало и голямо произнася тия свети слова. Наред с Рождество Христово тези празници са най-великите. Като че цяла земя празнува с възхвалата си на живота, който се възвръща с Възкръсването на спасителя человечески Иисус Христос. Тези свети думи произнася трикратно пред пъстрото и възбудено от възторга си множество във всяка християнска църква водещият свещеник в полунощ на Великата събота. Те ще огласят домове, мегдани и площади из цяло българско и в следващите два Великденски празници.
Празниците Великденски! В пролетни дни те изпълват със светлина душите ни. Имат светла прелюдия и незабрава. Трите дни са всъщност апотеозът на радостта, че Иисус е жив и че ни дарява живот. Затова и земята е с изобилие от цветни звуци и сияния, от народни ритми и благословии за благодат и благоденствие. Прелюдията започва още с празника Цветница, когато всичко в нас и около нас е омайващо, изпълнено със слънчев смях и усмихнати простори. Вече сме закичили вратите на домовете си с върбови клонки и венци – символ на живот и на плодородие. От първия ден след Цветница през Страстната седмица – дните на Христовите страдания – преди Възкресението, наричана Великата неделя – всичко е свързано с Великия ден. От понеделник домакините събират яйца за боядисване, в Страстната сряда жените не вършат женска работа, а още в ранни зори на Великия Четвъртък безсънието им и детското нетърпение осъмват в ритуала с най-вълнуващи мигове – боядисването на Великденските яйца. По прастар обичай първото яйце трябва да е червено – вярва се, че то притежава магическа сила като предпазва живите от злото и ги стимулира за живот, за труд и берекет. Кой не си спомня как бабите и майките ни украсяваха бузките и челцата ни с червените яйца и ни благославяха да сме здрави и жизнерадостни.
Прелюдията продължава с Разпети или Велики петък, когато е другия голям ритуал – меси се великденски хляб, приготвя се и Великденския козунак от най-възрастната жена в семейството.
В съботния ден жените носят и раздават яйца и хляб за починалите техни близки. В полунощ започва Великденската литургия и всъщност прекрачваме прага на първия ден от Великден.
Що благи думи, що радостни мигове, що благословии покрай отрупани с яйца, обредни ястия, с агнешко печено и пролетни салати, трапези. Детски невъздържани възгласи след победи над яйцата на възрастни и техни връстници. Що сладки шепоти и думи за любов между млади, що песни и свирни по мегдани, чардаци и дворове. Сякаш къщите с накривени калпаци подхващат хората на стопаните им, а тъпани, кларнети и зурни вдигат небето. В моето село Елешница небето мамят и звънците на старците /кукерите/, които прогонват всяко зло.
И така – три дни е празникът Великденски, за да дойдат другите след него – с много труд за сбъдване на всички Божи благословии.
Дай Боже и нас благословия да настигне и да възкръсне живота ни от усоите на беднотията в преходното наше време. Земна или небесна сила дано отмести тежкия камък на застоя и на отчуждението помежду ни. И да бъде светлина по пътя ни нататък.
Петър Андасаров
В Е Л И К Д Е Н
Скъпи читатели, предполагаме, че някои от вас си задават въпроса защо празнуваме Великден на различни дати през годините. Защо „се мести”? През 2013 година бе на 5 май, през 2014 на 20 април, през 2015 г. на 12 април, през 2016 г. на 1 май, а през изминалата 2018 г. на 8 април. …. Защото в 325 г. Никейският църковен събор за пръв път приел Юлианския календар и постановил Великден да се празнува в първата неделя след първото пролетно пълнолуние, т. е. пълнолунието, което настъпва след 21 март, и винаги да е след еврейската Пасха. Пасхалните таблици изчисляват Великден между 22 март и 25 април, докато по Григорианския календар (нов стил) границите се изместват между 4 април и 8 май. През 395 г. византийското царство се разделило на Западна империя с център Рим и Източна с център Византия (Константинопол). Шест века по-късно – през 1057 г., църквата се разделила на Западна (римо-католическа) и Източна (гръко-византийска).
През 1581 г. ватиканският астроном Игнатий Данти убедил папа Григорий ХІІІ да реформира Юлианския календар. Новият Григориански календар бил приет веднага в повечето католически страни на Западна Европа. За да го приемат, на протестантите били необходими 147 години! Едва през 1923 г. гръко-византийската църква (православието) въвела Новоюлианската система на календара, предложена от югославския астроном Миланкович. Днес тя действа в Гърция, Югославия, Румъния и България.
Великден – денят, в който Христос възкръсва, е безспорно най-великият църковен празник, наричан Празник на всички празници.Той продължава като никой друг празник три дни – неделя, понеделник и вторник, като подготовката му започва десет седмици преди това. В неделя преди обяд се отслужва тържествена църковна служба. Отговяването започва с отхапване от боядисаните яйца и от обредния хляб. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумовете, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
Седмицата след Великден се нарича Светла, Празна неделя. На 5 май – Томина неделя, възкръсналият Христос се явил на учениците си. Невярващият Тома „сложил пръст” в раната на Исус, за да се убеди в неговото възкресение. От тази легенда иде и прозвището Тома Неверни…
Кирил Момчилов
Днес имен ден празнуват: Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили и Велина.
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
