Ермитаж Капитал- като мухи на мед
Уилям Браудър основава лондонския хедж фонд “Ермитаж Капитал”, който инвестира на руския фондов пазар в епохата на големите кражби на държавни активи, маскирани като приватизации по време на президента Борис Елцин. Фондът е създаден през далечната 1996 година.
Браудър денонсира корупцията и престъпността в руската индустрия. Първоначално той приветства възхода на президента Владимир Путин, но до 2005 г., тъй като става ясно, че поддръжниците на Путин не са дошли да почистят Русия, а да изградят собствено престъпно предприятие. Руските власти имат свои интереси по отношение на големия предприемач. Докато сделките им с неговия фонд ” Ермитаж Капитал ” вървят добре, фирмата процъфтява. Когато обаче Браудър става неудобен, веднага е изгонен от страната и визата му е отнета. Той е обявен за “заплаха за националната сигурност”. Самият Браудър посочва, че той представлява само заплаха “за корумпирани политици и бюрократи” в Русия.
Ермитаж успява да продаде холдингите си с печалба 1 милиард долара и да измъкне парите на Запад. Печалбите обаче са толкова големи, че през 2006г., фондът прави данъчно плащане за 230 милиона долара (24% ДДС) към руската съкровищница. Браудър не би станал жертва на скандал, ако не беше привлякъл вниманието към себе си с толкова висока сума.
През 2007 г. офицери от руското вътрешно министерство нахлуват в офиса на хедж фонда в Москва. Служителите имат заповед за обиск, в която се твърди, че Камая, компания, администрирана от Ермитаж, не е платила данъците си. Това е странно, тъй като руските данъчни органи току-що са потвърдили писмено, че това дружество е платило надвзетия си данък. И в двата случая заповедите за претърсване позволяват изземването на материали, свързани само с Камая. Служителите обаче незаконно взимат всички корпоративни, данъчни документи и печати за всяка компания, която е платила голяма част от руския данък, включително документи и печати за много от руските компании на Ермитаж.
С помощта на тези документи, органите за сигурност успяват да сложат ръка върху дъщерните фирми на фонда. Група длъжностни лица от МВР и данъчни служби създават слепи дружества и правят договори, които показват, че изплащаните като данъци 230 милиона долара трябва да бъдат възстановени. Те подават жалба срещу трите дъщерни фирми на Ермитаж за неизпълнение на договор за продажба на пакет акции на „Газпром“. Руските данъчни служители одобряват искането, но възстановяването не е изпратено до Ермитаж – вместо това се твърди, че парите са разделени сред конспираторите.
Именно заради опита да освети превземането на Hermitage руският одитор Сергей Магнитски е арестуван от руските власти. След 11 месеца умира в ареста при неясни обстоятелства. В следствие на това, тогавашният президент Барак Обама подписва Глобалния закон „Магнитски“, който позволява налагането на санкции, спрямо граждани от други зтрани, замесени в корупция или нарушаване на човешките права.
КТБ – като по учебник
Корпоративна търговска банка се развива стремително в периода 2007 – 2014г. и от 1,77 млрд лева през 2007 към март 2014 г. активите и нарастват на 7,3 млрд лева и тя става четвъртата най-голяма банка в България по размер на активите.
Банката има участие в собствеността на компании като Булгартабак, БТК, Техномаркет, Петрол, Дунарит и др.
Твърди се, че в банката са концентрирани голяма част от държавните пари, като за сметка на това тя осигурява медиен комфорт на управляващите и по този начин влияе на българския политически живот.
През пролетта на 2014 година започва разследване на прокуратурата с демонстративен обиск на офиси на КТБ. Там баретите унищожават банкови документи, но БНБ не се намесва.
Паралелно с това се води разследване срещу Василев за предполагаем опит за убийството на Делян Пеевски. През юни 2014 г. в пресата започва публикуване на негативни новини, свързани с КТБ.
На 20 юни 2014 вложителите в КТБ започват масово да изтеглят парите си и настъпва паника. Ръководството на КТБ уведомява БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията, както и на всички видове банкови операции.
Централната банка поставя КТБ под специален надзор и назначава квестори, като обещава КТБ да отвори на 21 юли 2014 г. Това така и не става и през август 2014 г. БНБ иска от двамата най-големи акционери в банката – „Бромак“ АД и Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО) да представят предложения за капиталова и ликвидна подкрепа до 31 август.
На 6 ноември БНБ отнема лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност, с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5,4 млрд лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3,5 млрд лева. Това надвишава с пъти законовите ограничения и дава повод банката да бъде определяна като финансова пирамида.
След постъпили множество запитвания до Президентството за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация и заведени съдебни дела през юни 2017 е разсекретена стенограма от консултативна среща при президента Росен Плевнелиев с парламентарно представените политически сили и с партиите, които имат представители в Европейския парламент, на 29 юни 2014 г. В нея, според определението на съда, се прави „анализ на ситуацията от управителя на БНБ“, като са „обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност на страната.
На 15 септември 2016 година Васил Гунчев, адвокат на Цветан Василев, загива в катастрофа. Това се случва няколко дни след като Василев прави големи разкрития около аферата КТБ.
В момента Цветан Василев се укрива в Сърбия, твърдейки, че се страхува за живота си.
Оставяме читателят сам да открие приликите в тези афери, а ние ще следим за тяхното понататъшно развитие.
Источници: The atlantic. New Yourker, Washington post, Telegraph, NyTimes, Капитал, Инвестор, Сега, Прессъобщения на БНБ, Фрогнюз.
5