Текст: Димитър Спасов
Музика: Христо Недялков
Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.
Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.
