Блага Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, израсла е във Велико Търново, но по-късно семейството се преселва в София, за да завърши тя елитната І девическа гимназия (на ул. „Цар Шишман“) в класическия отдел с изучаване на латински и старогръцки (1941). Затова след години успява да преведе „Илиада“ от Омир (1971). Едновременно с това взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и стига до изпълнение на клавирните сонати на Бетховен.
Завършва славянска филология в СУ (1945) и след това защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ (ЛИ „Максим Горки“, Москва, 1951). Започва да пише стихове отранои публикува (от 1938 г.), когато е студентка, в сп. „Изкуство и критика“ (1943). Пише поезия, проза, пътеписи, книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна. Издала е много книги с поезия, стиховете й са преведени на 23 езика. Работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Първият й роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996). Издава изследванията „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (в съавт. с Й. Василев, 1975), „Дни черни и бели. Ел. Багряна – наблюдения и разговори“ (в съавт. с Й. Василев, 1975);
Носителка на много награди: за преводи на А. Мицкевич от полския П.Е.Н.-клуб (1977), „Лундквист“ за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици.
През 1988-89 г. се включва в дисидентското движение, дава изявления по радиостанциите „Свободна Европа“ и „Дойче Веле“,. Тя е една от учредителките на Комитета за защита на Русе (1988) и на Клуба за гласност и демокрация (1988); участва в ръководството на СДС, на фондация „Отворено общество“; председател на Свободно поетично общество; народен представител в 36-то ОНС. Избрана е за вицепрезидентка на България (1992), но подава оставка след две години.
Романите й са преведени на почти всички големи езици, а тя е превела „Пан Тадеуш“ от Мицкевич (1969), стихове от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска, както и много други автори от цял свят.
Умира на 2 май 2003 г.
