95 години след Септемврийското въстание от 1923 година, поемата „Септември“ на Гео Милев остава като акт, който е достоен не само в литературната, а и в политическата история на България. На 23-ти септември 1923 година нашата страна е била разтърсена от въоръжено народно въстание, което е против настъпващия варварски фашизъм. Начело на това въстание е стояла Българската комунистическа партия (тесни социалисти) в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз.
Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание, като понятие, е наложено от българската марксистка историография, която, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.
В центъра на поемата „Септември“, авторът описва цялата комплектност и многообразие на въстанието. Гео Милев поставя акцент върху начина, по който според него се реализират образите на въстаниците и защитниците на стария свят. За автора въстаникът представлява грубата стихийна , тъмна и неосъзната варварска сила на тълпата, която е обединена и превърната в „ хиляди маса народ ” , водени от мисълта да напишат „ със своите кърви свободен ”.
Поемата на Милев защитава правото на народа да диктува своята воля, правото на въстание и правото на революционерите да осветят пътя на народа.
„Септември“ е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък“. Творбата е написана и отпечатана през 1924 г., като е разделена на 12 части, които проследяват избухването и потушаването на въстанието.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списание „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено, а на 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. По-късно доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Ето и откъс от поемата „Септември“ на Гео Милев:
Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани
– мрак и блясък
и гракащи гарвани ято –
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.
