Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за тях
Малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет ще срещнете в книгата „Христо Ботев: До моето първо либе”, издание на издателство „Персей”.
Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева – като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия.
Всички Ботеви стихотворения са включени в книгата – изящно издание с твърда подвързия, архивни фотографии и цветни илюстрации (репродукции на картини на великолепната художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони“). Студията е на Людмила Габровска, изследовател, историк и журналист, която е проучила много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени, за да възкреси пълнокръвния образ на един от най-великите български поети.
Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев за поетическите му шедьоври. Разказани са обстоятелствата около написването на прочути стихотворения като „До моето първо либе”, „Пристанала”, „Борба” и др., както и подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи.
Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах, които са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така например Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като „първа по ум, първа и по хубост”. В книгата са проследени усилията и́ да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България.Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана „царицата на хубостта” в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любовна поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.
„Имаше интерес към книгата. Освен това тази не е първата премиера на книга, посветена на голям български поет, защото книгата за Ботев е част от една издателска поредица, която започнахме преди 15 години. Първоначално това бяха антологии на българската и световната любовна лирика. Постепенно идеята се разви, разказва Пламен Тотев, автор на идеята за книгата, неин редактор и управител на издателство “Персей” и допълва „Стихотворенията, които създава Ботев не са толкова биографични, колкото емоциите, които са го подтикнали да ги създаде, са отражение на действителните факти, които са се случили в живота му”.
Литературният изследовател Пламен Тотев изтъкна, че сборникът е продължение на идеята за популяризиране на шедьоврите от българската любовна лирика чрез разказване обстоятелствата около тяхното написване.
„Ботев има място в една такава поредица, независимо от това, че неговите любовни стихотворения не са толкова много, но те са вплетени във всичко, в което е вярвал“.
Три жени са оставили следа в поезията и живота на поета, а всяка следваща любов е „по-голяма и по-силна“ категоричен е Тотев.
Първата е Парашкева Шушулова, учителка в Калофер, с която се запознават още в Русия. Споровете на коя е посветено „До моето първо либе“ започват веднага след смъртта на Ботев. Според първия биограф на Ботев — Захари Стоянов, то е било посветено на Шушулова. Други съвременници на Ботев, а и по-късни изследователи, налагат твърденията, че това е Мария или Мина, както се наричали близките, Горанова.
„Именно тя е пеела великолепно и за нея подхожда този стих: „Ти имаш глас чуден, млада си“.
“Трите женски образа — на образованата, красивата и всеотдайната — изграждат цялостния образ на любимата”, обясни изследователят.
„Парашкева Шушулова е изключително образована и ерудирана. Именно това ги сродява. Изключително красива е Мария Горанова. Всеотдайната е Венета — тя споделя и неговите революционни възгледи, помага и на неговите съратници. В крайна сметка за нея остава болката от това че го загубва твърде млад“.
Венета живее бедно, но до края на живота си пази прощалното писмо на Ботев, въпреки колосалните суми, които и предлагали колекционерите. То е завещано на българския народ.
Мина Горанова отказва кариера на певица в Европа заради силната си привързаност към България. Синът ѝ – Сава Огнянов е голямо име в българския театър. Все още няма категорични доказателства за негова близост с дъщерята на Ботев Иванка.
Политиците забравят семейството на Ботев след Освобождението, допълни изследователят.
С интересен и новаторски фокус към времето са описани личностите, оставили изключителна следа в сърцето на Ботев. Посочено е как те оказват влияние върху развитието на културата у нас и утвърждаването на европейските идеи.
Досега няма такова издание, което да разкрива техните образи извън сянката на Ботев и да подчертава тяхното значение за културния напредък. Всички те са анализирани с документална точност от Людмила Габровска, която е разчитала на автентични исторически източници, за да изгради верни, точни и достоверни образи на представените личности.
Източник БНР, издателство “Персей”
