Да пишеш с душата си за най-чистите души
Петнадесетият лауреат на Националната награда за детска литература „Петя Караколева” за тази година е Мария Маринова от гр. Сандански. Наградата е учредена от Съюза на българските писатели и община Кърджали. Досегашните й носители са: Кирил Назъров, Севда Севан, Панчо Панчев, Атанас Звездинов, Николай Милчев, Весела Фламбурари, Анелия Янковска-Сенгалевич, Румяна Капинчева, Мая Далгъчева, Тодор Каракашев, Петя Александрова, Юлия Момчилова, Димитър Златев и Димитър Никленов.
Мария Маринова Маринова е родена на 03.12.1944 г. в град Добрич. Завършва гимназия в родния си град, Институт за културно-просветни кадри със специалност „Театър” във Варна и Учителски институт – български език и литература в Смолян, където живее и сега. Работила е като екскурзовод, като библиотекар, дълги години ръководи ученически литературно-творчески и театрални състави към Центъра за работа с деца, читалището и училищата в града. Автор е на книгите „Леткина плетка”/ 1986 със стихове за деца/: „Тайнството на библиотеката” /1988/: „Ха познай” /1991, гатанки /: „Закачка плачка” /1996, стихове за деца /: „Светулка в мрака” /1994, лирика /: „Запалена сълза” /1999, лирика /: „Странният танц на римите” /2000/: „Гатанки загадки за дечица сладки” /2004/: „Атагорд чудовището” /2006, носител на наградата на СБП/: „Мило коте” /2012/: „Рисунки без лилаво” /2013/: „Нещо бяло се случи” /2015, лирика /: „Звезден сън”/2016, фантастична приказка, кн.1/: „Войната на адроните” /2016, фантастична приказка, кн 2/. Сътрудничи със свои творби на списания и вестници за деца и възрастни. Песни по нейни текстове звучат по радиа и телевизии. Автор е на пиеси за деца, както и на телевизионни фолклорни импресии. Член е на СБП от 1995 г.
В конкурса участваха близо 30 наши автори. Петчленното жури с председател Петър Анастасов и членове Благовеста Касабова, Банко Банков, Петър Хаджинаков, Елица Мавродинова, присъди високия приз „Петя Караколева” за малката по обем детска книжка „Приказки. Приключения на сезоните” на Мария Маринова, но затова пък толкова феерично-витална и раздвижена в постигнатото хармонично единство между текст и илюстрации /дело на художничката Любов Тотева/. Историите в книжката първо започват с приключенията на дъщерите на Дъждовната кралица – Дъждовните принцеси, които в очакване на чудото, се превръщат в пухкави бели снежинки и отиват да лудеят, да се веселят на снежен бал. После преминават през тези на капризната кралска дъщеря Зимушка, през засрамения от поразиите си Студ, през любопитното Зимно вятърче, палавото вятърче Духльо, отбягвано от горските животни, заради лудориите му, но отново ставащо добро, когато получава опрощение за тях. Дори помага със свирнята си на едно листенце да стане балерина. Още много, незабелязвани от възрастните, сезонни персонажи в книгата, се забавляват, лудеят, често и пакостят, но както е много естествено, се и променят към добро, когато са разбирани, обгрижвани, когато им се прощава… Така, в тези, наглед най-обикновени, но много поетично-четивни, приказки фино, деликатно, с кадифено-нежен усет, се повдига въпросът за, за т.н. свободен избор, за морала, за мярата на хармонията. Изобщо, за цялостното и много отговорно възпитание на подрастващите. И този въпрос, през симпатичните, буйни и пълни с енергия мъници, обитаващи различните сезони, не е наложен директно, а с метафористичното подсещане и то – с възможно най-достъпния за децата език. Този индиректен намек ни припомня, /за кой ли път?/, за криворазбраната ни любов към нашите деца и внуци. За нашата всепозволеност от обич, която неизбежно един ден прераства в много груби грешки, често и непоправими.Но пък, от друга страна, с грубото налагане на строги възпитателни права може да се стигне и до още по-големи сътресения – психичните. Ето защо е толкова важно пишещият за деца да е разпознаваем с духовната си чистота, с правилното си отношение към детския свят. Нещо повече – самите приказчици трябва да са като децата, влизащи смирено-извисено в светая светих на най-крехката и уязвима душевност. Тоест, да пишат с душите си за едни други души, силно възприемчиви за учене на правилните и любящи уроци.
Преди две години, по случай МД на книгата, тя гостува в Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров, Кърджали, където пред нейни колеги – библиотекари и местни творци представи стихосбирката си “Нещо бяло се случи”. Имаше вълнуващи срещи и в СУ „П. Р. Славейков” с четвъртокласници.
Лияна Фероли
СБП
